Над петдесет лидери в корабоплавателната индустрия подписаха призив за действие на COP29 за ускоряване на приемането на устойчиви горива – отражение на нарастващите инвестиции на сектора в екологични технологии и нарастващия интерес към алтернативи на традиционните изкопаеми горива.
Това пише в свой анализ за Euractiv Гудмунд Берниц, партньор в международното адвокатско дружество Holman Fenwick Willan.
Въпреки че различните източници на гориво са бъдещето, не всяка опция ще бъде възможна за даден инвеститор, собственик или оператор. Луксът на избор сам по себе си може да се превърне в предизвикателство, особено когато се има предвид дълготрайността на ангажимента. В края на краищата, като се има предвид, че икономическият живот на търговски кораб е 20 или повече години, това са дългосрочни решения.
Пред какви избори и предизвикателства е изправена индустрията?
Метанол
Емисиите на парникови газове и други замърсители от метанола са по-ниски в сравнение с традиционните горива. Съхранението също е лесно при различни температури и налягания. Тъй като е биоразградим, разливът на метанол представлява по-малък риск за околната среда.
Метанолът, произведен от изкопаеми горива или втечнен природен газ, е лесно достъпен, което позволява на индустрията да изгради инфраструктура и да се откаже от изкопаемите горива, докато произвежда зелен метанол.
Метанолът обаче не е без предизвикателства. Енергийната плътност е по-ниска в сравнение с традиционните изкопаеми горива, което изисква по-големи резервоари за гориво или по-често презареждане, а производствените разходи са сравнително високи, въпреки че се предвижда да намаляват с развитието на технологиите.
Инфраструктурата за метанол също все още се развива, което прави интеграцията в мащаб предизвикателство в краткосрочен план.
Амоняк
С 0% емисии на въглероден диоксид, сравнително висока енергийна плътност и съществуваща инфраструктура за съхранение, амонякът изглежда обещаващ и мащабируем. Тъй като е токсичен и силно корозивен, амонякът изисква внимателно боравене и съхранение и въпреки че има по-висока енергийна плътност от водорода, той остава под конвенционалните изкопаеми горива.
Въпреки че изгарянето на амоняк не произвежда CO2, то може да освободи азотен оксид – мощен парников газ, изискващ внимателно управление. Производствените разходи за амоняк могат да бъдат намалени чрез технологично развитие, но все още остават високи.
Водород
Водородът не генерира емисии на CO2, когато се използва в горивни клетки и има високо енергийно съдържание на единица маса, което е особено полезно при дълги пътувания. Може да се използва и в горивни клетки за генериране на електричество и в двигатели с вътрешно горене, като се поддава на преоборудване на плавателни съдове.
Важно е, че водородът може да се произвежда от възобновяеми енергийни източници. Водородът обаче има ниска обемна енергийна плътност, което налага резервоари под високо налягане или криогенно съхранение, а това усложнява логистичните изисквания и увеличава разходите за поддръжка и преоборудване.
Освен това настоящата инфраструктура за производство и съхранение на водород е ограничена поради лесната му запалимост, изискваща строги мерки за безопасност. Производството на зелен водород е по-скъпо от конвенционалните горива, въпреки че разходите трябва да намалеят.
Втечнен природен газ (LNG)
Въпреки че не е с нулеви въглеродни емисии, LNG помага на собствениците на кораби да намалят своите емисии на сяра и азотен оксид, докато се развиват други горива.
Когато инфраструктурата за LNG е добре развита, тя предлага рентабилна алтернатива на корабните горива с ниско съдържание на сяра. Високата енергийна плътност позволява на корабите да пътуват по-далеч без презареждане.
Освен това LNG понастоящем е най-добре разбраното алтернативно гориво от регулаторна гледна точка, което помага на собствениците и операторите да спазват приложимите правила, разпоредби и закони, включително разпоредбите на Международната морска организация. за сяра за 2020 г.
LNG обаче има недостатъци. Изгарянето му може да доведе до изпускане на метан. Освен това първоначалната инвестиция за преоборудване на съществуващи плавателни съдове може да бъде непосилно висока. LNG изисква криогенно съхранение при изключително ниски температури, което налага сложни и скъпи бордови системи и специално обучен екипаж.
Устойчиви горива – поглед към бъдещето
Корабоплавателната индустрията е изправена пред множество възможности за бъдещи операции с почти никаква сигурност коя ще бъде най-разумната инвестиция. Освен това високите разходи за преоборудване на съществуващи или изграждане на нови кораби представляват пречка за обновяването на флота, особено за по-малките собственици и оператори.
Въпреки това индустрията продължава да инвестира, като се очаква корабите с ниски емисии да имат предимство. Водени от регулаторния натиск, изискванията на пазара и дългосрочните ползи от устойчивостта, много собственици на кораби дават приоритет на по-ниските емисии.
Продължаващото развитие на глобалната инфраструктура за устойчиви горива повишава тяхната жизнеспособност, докато строгото изискване за спазване на строгите международни разпоредби мотивира инвестициите.
