На 20 метра под повърхността на Копенхаген се изпълнява план за защита на датската столица от наводненията, които опустошиха други части на Европа.
Тунелът Kalvebod Brygge се простира на 1,3 км под града, преди да достигне крайбрежната зона. Той може да съхрани 10 000 кубически метра вода по време на силен дъжд, предава Евронюз.
„Ако имаме екстремна ситуация, при която пада много вода за кратко време и канализационните системи просто не могат да се справят, можем да отклоним водата в този тунел. В случай, че имаме, например, 10 000 кубически метра обем вода, но източването е забавено, то тогава имаме помпа, която може да изпразни целия тунел само за десет минути“, обяснява Дите Райнхолд Йенсен, експерт по адаптиране към изменението на климата във фирмата за водоснабдяване в Копенхаген HOFOR.
Копенхаген се подготвя за наводнение, което се случва „веднъж на век“
Облачните изригвания са интензивни метеорологични явления, когато повече от 10 см валежи падат в рамките на регион от 10 квадратни километра само за час. Те имат потенциала да предизвикат хаос, причинявайки интензивни наводнения. Срещат се най-често в Индия и Пакистан.
През юли тази година внезапни наводнения и облачни изригвания причиниха опустошителни щети в няколко района на Утараканд. Експертите казват, че честотата на подобни събития се увеличава в световен мащаб през последните години, отчасти поради изменението на климата.
Тунелът Kalvebod Brygge е проектиран да съхранява внезапно количество дъжд, толкова силен, че статистически ще се случи само веднъж на всеки 100 години – наводнение, което се случва „веднъж на век“.
„Свидетели сме на бързо променящ се климат. Това ще повлияе на количеството дъжд, което ще трябва да управляваме. Ще имаме повече дъжд на годишна база, но също така ще имаме повече от тези събития с много висока интензивност, които обикновено наричаме изригвания на облаци, при които се чувствате сякаш цялото небе просто се изпразва наведнъж. Да, изграждането на тунела е скъпо, но бездействието е още по-скъпо“, казва Райнхолд Йенсен.
Строителството на тунела Kalvebod Brygge започна през пролетта на 2020 г. и се очаква да бъде завършен до 2027 г. Това е скъп проект, но тези, които стоят зад него, твърдят, че липсата на превенция ще има по-висока цена.
През 2011 г. повече от 120 mm дъжд се изля върху Копенхаген само за два часа. Последвалото тогава наводнение причини щети за около 1 милиард евро.
„Определено при стихийно бедствие има много щети, които могат да бъдат предотвратени от подобна превенция“, казва Райнхолд Йенсен.
Скорошно проучване, публикувано в списание Nature, оценява глобалните щети от изменението на климата на около 36 трилиона евро, което е приблизително шест пъти повече от разходите, необходими за ограничаване на глобалното затопляне до 2С.
Други проекти
В момента Копенхаген има в ход около 300 други проекта срещу изригването на облаци. Те включват локално управление на дъждовната вода, вместо насочването ѝ към канализацията.
Sankt Kjelds Plads е природосъобразен проект за защита от изригване на облаци, който действа като „гигантска зелена гъба“, за да спре и задържи дъждовната вода.
Повече от три четвърти от тази сива бетонна площ е превърната в зелено пространство.
„Ако бяхте видели този район преди шест години, щяхте да видите голямо кръгово кръстовище, широки пътища, много асфалт. Така че ние решихме да трансформираме района, за да може да абсорбира дъждовната вода“, обяснява Ян Расмусен, директор на проекта за климата в Копенхаген адаптационно планиране.
Според него Копенхаген е изправен пред до 30% повече дъжд през следващите сто години. Проектът Sankt Kjelds Plads обаче може да защити както инфраструктурата, така и гражданите.
