България е на прага на нова програма за обновяване на жилищния фонд, но предложените механизми за финансиране отново оставят огромна част от нуждаещите се сгради без перспектива за реновиране. Въпреки че правителството планира да вземе 2,5 милиарда лева дълг за обновяване на многофамилни жилищни сгради в периода 2025 – 2029 г., тези средства ще покрият не повече от 2 500 сгради. В същото време от саниране се нуждаят над 60 000 сгради, а 1,2 милиона еднофамилни къщи са изцяло изключени от програмата.
Тези въпроси бяха основен акцент на проведена днес пресконференция, организирана от Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект, Хабитат България, БАИС и Българо-австрийска консултантска компания. В събитието участваха представители на сдружения на собственици, местните власти и експерти по енергийна ефективност, които изразиха недоволството си от настоящите забавяния и липсата на устойчиви решения за дългосрочно обновяване на сградите.
„Трябва да намерим механизъм, който да работи за всички собственици, а не само за малка група сгради, които успяват да влязат в програмата. Решението не е просто в повече пари, а в правилно структурирано финансиране“, с това послание събитието откри Драгомир Цанев, изпълнителен директор на ЕнЕфект.
Доказано неефективен модел
Опитът от програмата за саниране, стартирала през 2015 г., показва, че 100% грантовото финансиране не води до устойчиви резултати. Досега, въпреки инвестираните 2,1 милиарда лева, само 4% от многофамилните сгради са обновени. Основните проблеми включват:
- Ограничен обхват – средствата стигат само до сгради, които кандидатстват в рамките на конкретни грантови цикли;
- Липса на устойчивост – няма механизъм за реинвестиране на спестяванията от енергийна ефективност;
- Загуба на инвестиционен потенциал – публичният ресурс се използва неефективно и не привлича частни инвестиции;
- Ниско качество на изпълнение – липсва контрол върху строителните дейности, което води до по-малки спестявания и бързо компрометиране на мерките;
- Липса на социална справедливост – ограничените публични средства се насочват към домакинства с най-разнородни доходи, докато 1,8 млн. души в енергийна бедност остават без подкрепа.
„Има ли икономическа и социална логика в това ограничените публични средства да се предоставят безвъзмездно на високодоходни домакинства, докато 1,8 млн. души, живеещи в енергийна бедност, не получават подкрепа за енергийно обновяване? Сегашният модел не просто не решава проблема, а задълбочава социалното неравенство“, посочи Минчо Бенов, Национален директор на Хабитат България.
В същото време броят на домакинствата, които сами предприемат мерки за енергийна ефективност, се е удвоил за 10 години по данни от преброяването. Това показва, че много собственици са готови да инвестират, ако има достъпни финансови инструменти.
„България е единствената страна в региона, която продължава да прилага 100% грантов модел. В цяла Централна Европа и прибалтийските републики схемите включват максимум 30% безвъзмездно финансиране, а останалата част идва от кредити с преференциални условия“, разказа Цвета Наньова, изпълнителен директор на Българо-австрийска консултантска компания и участник в програмите за обновяване от 2008-а година насам.
Гласът на собствениците и местните власти
На пресконференцията представители на сдружения на собственици заявиха категорично, че не искат да чакат още 5 – 10 години, за да получат достъп до финансиране, за което са започнали подготовка още през 2022 г., а и по-рано. Те вече са положили огромни усилия да организират своите съседи, да подготвят документи и да отговорят на сложните административни изисквания, част от тях за вложили немалко собствени средства – и за самоучастие по програмата с 80% грант, и за енергийни обследвания и технически паспорти, но държавата не им предоставя никаква алтернатива освен да чакат неопределено време с обещание проектите евентуално да започнат през 2028 – 2029 г.
„Навсякъде се говори за отпускане на кредити, но истината е, че банките не дават възможност за кредити за енергийна ефективност“, заяви Стефка Гамизова, управител на етажна собственост на сграда в район „Оборище“, Сдружение на собствениците. Тя зададе и така важния въпрос кой ще изплати лихвите на частните лица, които са изтеглили потребителски кредит, за да участват в програмата.
„Ако проектите бяха изпълнени през 2022 г. с 50% самоучастие, през 2029-а собствениците вече щяха да са на печалба. Ако бяха изпълнени преди КОВИД, при тогавашните цени на материалите и сегашната цена на енергията, днес вече щяха да са на печалба. Но ние продължаваме да чакаме светлото бъдеще“, допълни Драгомир Цанев.
От своя страна, представители на местните власти изразиха разочарование, че цялата тежест на организирането на процеса – от убеждаване на гражданите до провеждането на обществени поръчки – пада върху тях, докато несигурността и честите промени в политиката тотално ерозират доверието на гражданите. В момента това е особено актуално за гражданите, които са участвали във втория етап на програмата с 80% грант – въпреки осигуреното съфинансиране те все още не знаят дали и кога парите ще стигнат до тях.
Какво може да се направи?
Според участниците в пресконференцията вместо да чакаме още едно десетилетие, докато новата програма бавно се разгръща, има реалистични алтернативи:
- Паралелна пилотна схема с частично грантово финансиране – комбиниране на 50% грант и 50% мек кредит с гаранции от държавни и частни финансови институции;
- Финансиране чрез рециклиране на средства – връщащите се вноски по кредитите могат да финансират бъдещи проекти без нужда от постоянно увеличаване на държавния дълг;
- Таргетирана подкрепа за енергийно бедните домакинства – използване на Социалния климатичен фонд за субсидиране на самоучастието;
- Техническа помощ и достъп до информация – държавата трябва да подпомогне собствениците с ясни насоки, техническа и административна подкрепа.
Време е за решение
Предстоящата държавна програма за саниране е възможност за мащабна промяна, но само ако бъде структурирана по начин, който съчетава пазарни решения и социална справедливост. Вместо да повторим грешките от миналото и да се върнем 10 години назад, можем да приложим работещи модели, които вече дават резултати в Европа. България трябва да се адаптира към успешните европейски практики, като използва публичните средства за мултиплициране на инвестиции, а не за еднократни разходи, които ще изплащаме с поколения наред. Това ще гарантира, че никой няма да бъде изключен от достъпа до по-добри жилищни условия и по-ниски сметки за енергия.
