Бактериите, изложени на микропластмаси, могат да станат резистентни към антибиотици, установи ново проучване, цитирано от Евронюз. Учени от САЩ изследваха как бактериите реагират, когато са изложени на различни концентрации на микропластмаса – малки пластмасови парчета с размери по-малки от пет милиметра, които присъстват навсякъде в околната среда и човешкото тяло. Те използваха Ешерихия коли, често срещана бактерия, която може да има патогенни щамове и да причини инфекции като хранително отравяне.
„Пластмасите осигуряват повърхност, към която бактериите се прикрепят и колонизират“, заяви Нийла Грос, докторант в Бостънския университет в САЩ и водещ автор на изследването.
Когато са на повърхността, бактериите създават защитен слой, наречен биофилм. След това изследователите тестваха четири често срещани антибиотика. Когато биофилмът и микропластмасата се комбинират, лекарствата не действат, според констатациите, публикувани в списание Applied and Environmental Microbiology.
„Открихме, че биофилмите върху микропластмасите, в сравнение с други повърхности като стъкло, са много по-здрави и по-дебели, като къща с тон изолация“, добавя Грос.
„Сред различните тествани пластмаси по-специално полистиролът има най-значително въздействие върху развитието на резистентност“, пишат още авторите.
Голям риск за общественото здраве
Антимикробната резистентност (AMR) се счита от Световната здравна организация (СЗО) за една от най-големите глобални заплахи за общественото здраве. AMR прави бактериите, вирусите, гъбичките и паразитите по-трудни за лечение и застрашава здравето на хората, животните и растенията. През 2020 г. са възникнали над 865 000 резистентни към антибиотици инфекции в европейските страни и повече от 35 000 души са загубили живота си поради тези инфекции.
„Фактът, че има микропластмаса навсякъде около нас и още повече в бедните места, където канализацията може да е ограничена, е поразителна част от това проучване. Със сигурност има опасения, че това може да представлява по-висок риск в общности, които са в неравностойно положение, и само подчертава необходимостта от повече бдителност и по-задълбочено вникване във взаимодействията микропластмасата и бактериите“, каза Мухамад Заман, професор по биомедицинско инженерство в Бостънския университет.
Предишни изследвания показват, че принудително разселените популации са изложени на повишен риск да бъдат изложени на антимикробна резистентност поради условията на живот в пренаселените лагери и бариерите пред здравните системи. Експертите призовават за по-задълбочени проучвания по темата, тъй като изследването се провежда в контролирани лабораторни условия.
„Трябва да се внимава при тълкуването на резултатите. Това беше лабораторно изследване, фокусирано върху Ешерихия коли и четири антибиотика при контролирани условия, което не възпроизвежда пълната сложност на реалния свят. Необходими са по-нататъшни изследвания, за да се прецени дали тези ефекти се пренасят в човешката инфекция или околната среда“, заяви Шилпа Чокши, професор в университета в Плимут в Обединеното кралство, който не е участвал в проучването.
