Мария Минчева е заместник-председател на Българска стопанска камара (БСК) и Икономически и социален съвет (ИСС). Тя наблюдава и координира дейността на Камарата, свързана със защита на работодателските интереси, насърчаване на предприемачеството и външноикономическото сътрудничество. Пред ESGnews.bg тя разказа за ползите и предизвикателствата пред въвеждане на депозитната система в България:
Г-жо Минчева, Икономическият и социален съвет настоява за ускорено въвеждане на депозитна система за опаковките от напитки. Защо според вас България изостава с този механизъм, който вече работи успешно от години в много европейски държави?
България не изостава поради липса на експертна подготовка или обществен консенсус. Напротив – през последните години в рамките на работна група към Министерството на околната среда и водите, с участието на бизнеса, общините и неправителствени организации, беше извършена значителна аналитична и експертна работа. Бяха изготвени две независими проучвания и бяха обсъдени основните параметри на нормативната рамка.
Проблемът възникна в момента, когато дейността на работната група бе прекратена, а паралелно в Народното събрание беше внесен законопроект, който не е обсъждан с участниците в този експертен процес и съдържа съществени различия в подхода към въвеждането на системата. Така на практика процесът се забави не поради липса на готовност, а поради прекъсване на експертния диалог и отклоняване от вече постигнатия консенсус по основните принципи на системата.
Един от ключовите въпроси е кой трябва да управлява системата – държавата или бизнесът. Каква е позицията на Икономическия и социален съвет?
Позицията на Икономическия и социален съвет е, че депозитната система трябва да бъде управлявана от независим оператор, създаден и управляван от задължената индустрия, без разпределение на печалба, при силна регулаторна и контролна роля на държавата.
Този модел произтича пряко от европейската правна рамка, по-специално от принципа на разширената отговорност на производителя, заложен в Рамковата директива за отпадъците. Важно е да подчертаем, че това е доказан успешен модел на управление на депозитните системи във всичките 17 страни на ЕС, в които те са въведени. Единственото изключение е Хърватия, но там системата е от 2006 г.
Производителите и вносителите на напитки са тези, които пускат опаковките на пазара и следователно носят отговорността за тяхното събиране и рециклиране. Затова те трябва да инвестират десетки милиони евро за изграждането и финансирането на системата, докато държавата има ролята на регулатор и контролиращ орган.
Какви са предимствата и рисковете, ако системата бъде управлявана основно от бизнеса?
Основното предимство на този модел е, че той създава икономически стимули за ефективност, прозрачност и контрол върху разходите, тъй като задължените лица носят пряка финансова отговорност за функционирането на системата. Това е и утвърденият европейски модел, който позволява да се постигнат високи нива на събиране на опаковки, стабилни материални потоци за рециклиране и то без да се създава финансова тежест за потребителите.
Друг важен ефект е, че индустрията има интерес системата да бъде оптимално организирана, за да осигурява чисти и хомогенни потоци от рециклируеми материали, което е ключово за изпълнение на европейските цели за рециклиране. Разбира се, за да бъде този модел устойчив, е необходимо силно контролно присъствие на държавата, което гарантира прозрачност на разходите и защита на потребителските интереси.
А какви биха били плюсовете и минусите, ако тя бъде под държавен контрол?
Както вече уточнихме, системата трябва да е под държавен контрол, но не и под държавно управление. Резолюцията на ИСС предупреждава, че модел на държавно управление на депозитна система чрез публично предприятие създава редица рискове.
На първо място, той не съответства на принципа на разширената отговорност на производителя, който изисква задължените лица да имат реален контрол върху системата и разходите. Ако системата е държавно предприятие трябва да инвестира много значим публичен ресурс за нейното изграждане, която инвестиция не е ясно как ще бъде осигурена и възвърната.
На второ място, при липса на икономически стимули за ефективност съществува риск от нарастване на административните и оперативните разходи, което може да доведе до по-високи такси за индустрията и съответно до инфлационен натиск върху цените на продуктите. Именно затова европейската практика показва, че най-ефективни са системите с независим оператор, създаден от индустрията и функциониращ без разпределяне на печалба.
Какъв депозит според вас би бил достатъчно ефективен, за да стимулира връщането на опаковките?
Резолюцията не фиксира конкретен размер на депозита, но подчертава няколко ключови принципа. Размерът трябва да бъде достатъчно значим, за да стимулира потребителите да върнат опаковката, но същевременно да не създава непропорционална финансова тежест за домакинствата.
Важно е също депозитът да бъде ясно отделен от цената на продукта и напълно възстановим, така че потребителят да не търпи реален финансов разход, когато връща опаковката. В рамките на работната група към МОСВ са обсъждани различни изследвания и нагласи и е възприето, че депозит от 10 евроцента (тогава 20 ст.) би бил достатъчно устойчив стимул потребителите да връщат опаковките от напитки.
Как депозитната система може да бъде въведена така, че да не натоварва прекомерно малките търговци?
Резолюцията подчертава, че участието на търговците трябва да бъде икономически устойчиво. Още повече, че те също участват в управлението на депозитната система заедно със задължените индустрии. Всъщност това е и утвърденият европейски модел.
Затова е необходимо системата да предвижда справедливо компенсиране на реалните разходи, които търговците правят при обратното приемане на опаковките – например за пространство, оборудване и логистика. Ако площта на търговския обект не позволява да се постави машина за обратно приемане на депозитните опаковки, връщането и на опаковката, и на депозита ще става ръчно.
Така се гарантира равнопоставено участие както на големите, така и на малките търговски обекти и се избягва рискът системата да постави малките магазини в неблагоприятно положение.
Какво губи България от забавянето на системата?
Забавянето носи няколко съществени риска. Първо, България трябва да постигне минимум 90% разделно събиране на опаковки от напитки до 2029 г., съгласно европейското законодателство. Това изисква системата да бъде изградена и да функционира много преди тази дата. Според международни проучвания за последните 10 години България е загубила близо 100 милиона евро от невърнати и нерециклирани РЕТ бутилки и кенове. И това е само един пример.
Второ, изграждането на депозитна система е сложен процес – трябва да се създаде оператор, да се изградят логистични мрежи, да се осигурят инвестиции и разрешителни. Дори две години са оптимистичен срок за подготовка.
И трето, забавянето означава пропуснати възможности за осигуряване на стабилни потоци от рециклируеми материали, които са ключови за ресурсната сигурност на българската индустрия и за развитието на кръговата икономика.
Ето защо е важно час по-скоро да се реактивира диалогът на МОСВ с бизнеса и да се предприемат действия за финализиране на законопроекта за депозитната система. Амбициозната цел е до края на м. юни той да бъде приет от бъдещото Народно събрание.
