Студената, сурова реалност, пред която са изправени всички планове на САЩ, НАТО или Европа за Гренландия, е ледът. Той затруднява работата на пристанища, затруднява достъпа до минерали и превръща бреговите линии в минни полета от бели и сини парчета, които заплашват корабите през цялата година, пише Евронюз.
И единственият начин да се пробие през всичко това е с ледоразбивачи – огромни кораби с мощни двигатели, подсилени корпуси и тежки носове, които могат да смачкат и разцепят замръзналите маси.
Но Съединените щати имат само три такива кораба, единият от които е толкова амортизиран, че едва може да се използва. Страната е сключила споразумения за получаване на още 11, но може да доставя допълнителни кораби само от противници или съюзници, които наскоро е отхвърлила.
Основният доставчик е Финландия, но скандинавската страна е изправена пред свои собствени предизвикателства пред ледоразбивачите. Изненадващо, затоплянето на моретата от изменението на климата не означава непременно, че страната може да разчита по-малко на ледоразбивачи в бъдеще.
Вместо да направи Арктика по-лесна за навигация, изменението на климата прави леда по-дебел, по-мобилен и по-опасен в определени райони, дори когато общата ледена покривка намалява.
Ледоразбивачите – ключовата технология в Арктика
Въпреки смекчаването на реториката си, президентът на САЩ Доналд Тръмп изглежда твърдо решен Америка да притежава Гренландия по причини, свързани със сигурността и икономиката – за да предпази това, което той нарича „голямото, красиво парче лед“, от ръцете на Москва и Пекин, за да осигури стратегическо арктическо местоположение за американските активи и за да извлича минералните богатства на острова, включително редкоземни елементи.
Без да уточнява какъвто и да е план, той заяви пред световните лидери на Световния икономически форум в Давос, че „за да стигнете до тази земя, трябва да преминете през стотици футове лед“.
И все пак няма смислен начин да се направи това – или каквото и да е друго в полуавтономната датска територия – без решаващата способност на ледоразбивачите да проправят пътища през замръзналите морета.
„Дори ако решат да вкарат американски материали в Гренландия утре, те ще имат две или три години празнина, през която всъщност няма да имат достъп до острова през повечето време. На картата Гренландия изглежда заобиколена от море, но реалността е, че морето е пълно с лед“, казва Алберто Рици, сътрудник в Европейския съвет по външни отношения.
Ако САЩ искат повече ледоразбивачи, има само четири варианта – корабостроителниците на стратегическите противници Китай и Русия или дългогодишните съюзници Канада и Финландия, и двете от които наскоро устояха на остри критики и заплахи за тарифи от Тръмп заради Гренландия.
Опитът е от ключово значение
Ледоразбивачите са скъпи за проектиране, изграждане, експлоатация и поддръжка и изискват квалифицирана работна сила, която може да се намери само на определени места като Финландия, с опит, изкован в студеното Балтийско море. Скандинавската държава е построила приблизително 60% от световния флот от над 240 ледоразбивача и е проектирала половината от останалите.
„Това са много нишови възможности, които те са развили първо като необходимост, а след това са успели да ги превърнат в геоикономически лост“, казва Рици.
Русия има най-големия флот в света с около 100 ледоразбивачи, включително колосални кораби, задвижвани от ядрени реактори. На второ място е Канада, която е готова да удвои флота си до около 50 ледоразбивача, според доклад от 2024 г. на Aker Arctic, фирма за проектиране на ледоразбивачи, базирана в Хелзинки.
„Нашите поръчки за проектиране и инженеринг са доста пълни в момента и близкото бъдеще изглежда обещаващо“, казва Яри Хуртия, бизнес мениджър в Aker Arctic, докато описва нарастващия интерес към „несравнимата специална компетентност на фирмата, която не се предлага никъде другаде по света“.
По време на първата си администрация Тръмп даде приоритет на придобиването на ледоходни кораби от американските военни, стратегия, която администрацията на Джо Байдън последва, като подписа споразумение с Хелзинки и Отава за доставка на 11 ледоразбивача, построени от два корпоративни консорциума с финландски проекти.
Какво е бъдещето?
Както САЩ, така и 27-членният Европейски съюз, включително Дания и Финландия, обещаха значително да увеличат инвестициите в Гренландия.
„Не мисля, че Финландия би се отказала от сделката със САЩ в отговор на заплахата за нахлуване в Гренландия. Но ако Европа иска да упражни значително влияние върху САЩ, те биха могли да кажат: „Няма да ви даваме никакви ледоразбивачи, успех с достигането до Арктика или с проектирането на сила там с тези два стари кораба, които имате“, казва Рици.
Финландия обаче има и свои вътрешни проблеми на хоризонта, тъй като изменението на климата нарушава метеорологичните модели.
Глобалното затопляне означава, че флотилията от ледоразбивачи на страната е била пусната в експлоатация за първи път тази зима в навечерието на Нова година – почти две седмици по-късно от предходната година и значително по-напред в сезона от дългосрочната средна стойност.
Миналата година те са били разположени за 153 дни, много по-кратък период от обичайното, според Финландската агенция за транспортна инфраструктура, която отговаря за ледоразбиването. Но това не означава, че ледоразбиването се превръща в по-лесна задача.
„Изменението на климата означава и екстремни условия, т.е. много топли зими с много малко лед, когато е необходима малка помощ за ледоразбиване. Но вероятно ще донесе и екстремни явления в другия край“, посочва бизнес директорът на Arctia Пааво Койонен.
Основният виновник за ситуацията е вятърът. С нарастването на бурните зимни условия ледените маси се придвижват към плитките води или брега и започват да се натрупват. Там, където ледените полета някога са били с дебелина 60–80 сантиметра, сега те могат да достигнат до 10 метра в някои райони.
В момента са необходими шест ледоразбивача Arctia, за да се гарантира безпрепятственото протичане на финландската корабоплавателна търговия през зимата.
„Ще ни трябват поне този брой ледоразбивачи през следващите няколко десетилетия. Цената им за обществото е доста малка в сравнение с проблемите, ако външната търговия не работи. Няма наличен заместващ капацитет от цял свят по време на тежки ледени зими“, каза Койонен.
