Куба се изправя пред тежки национални прекъсвания на електрозахранването, тъй като ефективната петролна блокада, наложена от САЩ, ограничава доставките на гориво. Енергийната криза обаче паралелно ускорява подкрепяната от Китай соларна експанзия, която се развива в страната, пише CNN.
Според данни на енергийния мозъчен тръст Ember Куба в момента реализира една от най-бързите слънчеви революции в света. Вносът на китайски слънчеви панели и батерии се увеличава рязко през последната година, а с китайски инвестиции са изградени десетки нови соларни паркове.
Геополитическият натиск и ускорената енергийна трансформация
Куба остава силно зависима от изкопаеми горива, но част от експертите смятат, че интензивният натиск от страна на САЩ – включително заплахи за поемане на „контрол“ над острова – може да ускори прехода към чиста енергия. Повече възобновяеми енергийни източници означава по-малка зависимост от вноса на горива, което „намалява лоста за принуда“, според Кевин Кашман, икономист от Transition Security Project, изследователска организация между САЩ и Великобритания.
Други анализатори предупреждават, че енергийната инфраструктура на Куба е в толкова тежко състояние, че възобновяемите източници могат да бъдат само частично решение. Продължителните прекъсвания на електрозахранването остават ежедневие, а повечето кубинци все още не усещат ползата от соларния бум.
Историческа зависимост от петрол и ефектът от американските санкции
Петролът е основата на кубинската електроенергийна система и по-голямата част от него е вносен. През 80-те години доставките идват главно от Съветския съюз. След разпадането му Куба преминава към Венецуела чрез уникално споразумение: кубински медицински специалисти срещу венецуелски петрол.
В началото на януари, след като администрацията на Тръмп залови президента на Венецуела, тези доставки спират. Малко след това вносът от други държави – включително Мексико – също намалява рязко, след като САЩ заплашват доставчиците с допълнителни тарифи.
Резултатът е тежък енергиен колапс. През март Куба преживява три национални спирания на електрозахранването, засягащи около 10 милиона души. Последиците включват:
- Натрупване на отпадъци по улиците
- Ограничени болнични операции
- Използване на дърва за готвене
Това е най-тежката енергийна криза в Куба от десетилетия, но прекъсванията на електрозахранването са част от ежедневието от много години, тъй като остарялата електрическа инфраструктура не може да покрие търсенето.
През 2024 г. кризата достига нов мащаб с многодневни национални сривове – момент, който експерти определят като „повратна точка“. Именно тогава започва ускореното разгръщане на слънчеви мощности, активно насърчавано от правителството като частично решение на енергийните проблеми.
Експлозивен ръст на соларните мощности
Скоростта на нарастване на слънчевата енергия е стряскаща. Китайският износ на панели за Куба нараства от 3 млн. долара през 2023 г.; до 117 млн. долара през 2025 г., според Ember. Ключов елемент е двустарнното споразумение за изграждане на 92 слънчеви парка до 2028 г., които трябва да осигурят 2 GW капацитет – достатъчен за над 1,5 милиона домакинства.
Кубинският президент Мигел Диас-Канел откри първия парк през февруари 2025 г., а към момента около 50 вече функционират. Само за последните 12 месеца Куба е инсталирала приблизително 1 GW слънчеви панели, което представлява значителна промяна за страна с подобен мащаб.
Делът на възобновяемата енергия достига 10%, спрямо 3% през 2024 г. Правителството цели минимум 24% до 2030 г.
Ползите от слънчевата енергия за Куба са ясни: ниски разходи за чисти технологии, бърза инсталация, дълъг експлоатационен живот и минимални оперативни разходи.
“За Китай проектът носи не само икономически дивиденти, но и геополитическа изгода, укрепвайки позициите му в Латинска Америка”, коментира Хорхе Пиньон, старши научен сътрудник в Енергийния институт на Тексаския университет.
Ограничения и структурни препятствия
Въпреки бързия растеж, експертите подчертават значителни ограничения. Възходът може да е бърз, но слънчевата енергия все още не е достъпна в такъв мащаб. Слънчевите паркове на Куба са малки и разпръснати, което ограничава ефекта върху мрежата. Освен това производството е налично само при слънчево време, което не покрива вечерните пикови натоварвания. Батериите могат да решат това, а вносът им расте, но Куба все още няма комунален капацитет за съхранение.
Най-големият проблем остава цената. Слънчевата революция няма да е евтина.
„Говорим за основен ремонт на система, която е стара, повредена и изтощена“, казва Пиньон.
Според априлски анализ на Cashman, 93% възобновяема електроенергия би струвала на Куба около 8 млрд. долара, а 100% възобновяема система – приблизително 19 млрд. долара.
„Първият праг би премахнал зависимостта от внос на горива; вторият би завършил енергийния преход“, заключава докладът.
Финансовата дилема
Основният въпрос е финансирането. Куба е в тежка икономическа криза, а потребителите не могат да поемат разходите.
Докладът на Кешман предполага, че институциите за финансиране на развитието ще бъдат ключови. Но Куба ще трябва да докаже способност за обслужване на заеми – процес, който изисква време, което държавата няма, според експерти.
Има ограничения и в подкрепата на Китай. Малко вероятно е да се предложи на Куба „бланш чек“, споделя Торес. Енергийната независимост би била чудесна, добавя той, но Куба „е бедна страна в разгара на икономическа криза“.
Социални ефекти
За някои кубинци соларният бум вече има ползи. В първата в страната станция за зареждане със слънчева енергия в град Санта Клара жителите могат да зареждат всичко – от мобилни телефони и преносими батерии, до електрически мотоциклети.
За някои това е реално подобрение. Но за мнозинството ефектът остава незабележим. Слънчевите модули са недостъпни за повечето домакинства, които се борят да си позволят дори храна.
Експертите подчертават, че Куба се нуждае не просто от по-чиста енергия, а от повече енергия – и то бързо. За потребителите източникът е второстепенен; важно е електричеството да е налично.
Независимо от изхода за Куба, бързото внедряване на възобновяеми източници изпраща ясен сигнал към други държави: чистата енергия става все по-достъпна, а зависимостта от вносни изкопаеми горива носи растящи рискове в условията на геополитически сътресения.
