Международният валутен фонд очаква поне дузина държави да потърсят нови програми за заем, за да се справят с покачващите се цени на енергията и прекъсванията във веригите за доставки, причинени от войната в Близкия изток, предава Ройтерс. Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева също предупреди за задълбочаване на прекъсванията на доставките от затварянето на Ормузкия проток, дори ако конфликтът приключи бързо, и призова държавите да предприемат мерки за намаляване на потреблението на гориво.
По време на пролетните срещи на МВФ и Световната банка във Вашингтон, Георгиева повтори оценката си, че прекъсванията, причинени от войната, биха могли да предизвикат ново търсене на финансова подкрепа от 20 до 50 милиарда долара, която би могла да включва нови заеми и увеличаване на някои от 39-те съществуващи програми за финансиране на страни на глобалния кредитор.
Шокове в доставките
Георгиева заяви, че е загрижена за физическото разпадане на веригите за доставки, особено за азиатските страни, зависими от петрол, природен газ, нафта, хелий, торове и други суровини от страните от Персийския залив.
„Тези прекъсвания няма да изчезнат за една нощ, дори ако войната приключи утре. Защо? Тъй като танкерът е бавнодвижещ се плавателен съд, ще му отнеме 40 дни, за да стигне, например, чак до Фиджи. Така че трябва да сме подготвени, че въздействието на прекъсванията на доставките през следващите седмици ще бъде по-дълбоко“, посочи управляващият директор на МВФ.
Заради очертаващия се недостиг Георгиева заяви, че страните трябва да предприемат мерки за пестене на енергия и да създадат стимули за намаляване на интензивността на петрола на своите икономики, като например временно да направят обществения транспорт безплатен.
Тя повтори предупрежденията на МВФ срещу страните, които предприемат нецелеви действия, като например широки енергийни субсидии, за да компенсират въздействието на по-високите цени, заявявайки, че те само ще удължат болката от високите цени.
Ролята на централните банки
За да предотврати превръщането на предизвикания от войната енергиен шок в проблем с неконтролируемата инфлация от 70-те години на миналия век, МВФ призовава централните банки тази седмица да останат бдителни за признаци на спирали на заплатите и цените, но да не предприемат веднага действия за затягане на паричната политика и охлаждане на търсенето.
„Това, което казваме на централните банки, е, ако имате повече власт, да сигнализирате, че целта ви е да защитите ценовата стабилност, но не бързайте. Изчакайте да видите как ще се развият условията“, посочи Георгиева.
Централните банки с по-малка власт в контролирането на инфлацията може да се нуждаят от по-строги мерки.
Отказ от субсидии за горива
Войната в Близкия изток засили напрежението върху и без това крехката глобална фискална ситуация, като по-високите лихвени проценти и нарастващите цени на енергията вече подхранват призивите за подкрепа от развиващите се пазари и развиващите се икономики, заяви Международният валутен фонд (МВФ) в своя доклад Fiscal Monitor.
Родриго Валдес, новият ръководител на фискалните въпроси на МВФ, заяви, че страните трябва да се откажат от субсидиите за горива, за да помогнат на гражданите си да се справят с недостига на петрол и съответния скок на цените на енергията. Вместо това правителствата трябва да изберат целенасочени, временни парични трансфери, които не замъгляват по-високите цени и поддържат високо търсене.
„Нямаме петрол. Нямаме енергия. Енергията трябва да бъде по-скъпа за всички, за да се случи корекцията и да консумираме по-малко“, заяви Валдес.
Във вторник МВФ намали прогнозата си за растеж поради предизвиканите от войната скокове в цените на енергията и прекъсвания на доставките, заявявайки, че световната икономика може да бъде доведена до ръба на рецесията, ако войната се разшири и петролът остане над 100 долара за барел до 2027 г.
„Можете да преминете през по-високите цени на енергията и след това можете да направите други неща, за да помогнете. Това е глобален шок и ако страните потиснат ценовия сигнал, световната цена ще бъде по-висока… Много е важно да се дават ценови сигнали, за да може търсенето да се коригира“, смята валдес.
Според последния доклад Fiscal Monitor глобалният държавен дълг е достигнал 93,9% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2025 г., което е с близо 2% повече от 92% година по-рано, и се очаква да достигне 100% от БВП до 2029 г., година по-рано от прогнозираното само преди година.
В доклада се казва, че това би било най-високото бреме на държавния дълг от Втората световна война насам. Очаква се държавният дълг да продължи да нараства и може да достигне 102,3% от БВП до 2031 г.
„Той може да достигне 121% от БВП за три години, ако се осъществи тежкият икономически сценарий на МВФ“, предупреждава Валдес.
Лихвените плащания също са се увеличили рязко, достигайки близо 3% от БВП през 2025 г., в сравнение с 2% преди четири години.
Валдес предупреди за възникващи рискове, включително преструктуриране на пазарите на дългове, по-високи разходи за сигурност, разходи за енергиен и климатичен преход и нарастващи лихвени сметки в момент, когато приходите не са се развивали.
