Изборите в ЕС отминаха и Брюксел вече гледа към бъдещите лидери на ЕС. Едно последно политическо препятствие обаче все още стои на бюрата на енергийните служители – дефиницията на нисковъглеродния водород. Комисарят по енергетиката Кадри Симсон посочи, че Комисията възнамерява да предложи определение до края на годината.
Това пише в Euractiv Йохен Бард, съосновател на Hydrogen Science Coalition и директор на отдела за технологии за енергийни процеси, Fraunhofer IEE.
Откакто ръководи глобални политически действия със своята водородна стратегия за 2020 г., блокът планира да налее милиарди евро във водородна икономика, която ще декарбонизира индустрията и ще помогне на Европа да остане конкурентоспособна.
Европейското определение за възобновяем водород е с огромно значение и за световната сцена – вероятно ще бъде възпроизведено в Съединените щати. Освен това са поставени жизненоважни цели съгласно Директивата за възобновяема енергия – усвояването на възобновяемия водород в промишлеността трябва да нарасне до 60% до 2035 г.
И все пак обявяването на субсидии за чиста енергия съгласно Закона за намаляване на инфлацията на САЩ подкопа позицията на ЕС като глобален водороден лидер. В момента в САЩ има бум на инвестициите в чист водород.
Нова възможност – и рискове
Дефиницията за нисковъглеродни емисии има големи последици – това е ключът към гарантирането, че водородът в ЕС помага, а не възпрепятства енергийния преход и следователно конкурентоспособността на европейската индустрия.
Определението, под формата на делегиран акт, ще предложи специфични условия за изчисляване на емисиите от жизнения цикъл на водород с ниско съдържание на въглерод. До голяма степен ще се прилага за това, което е широко известно като син водород, произведен от природен газ с улавяне и съхранение на въглерод (CCS).
Разбира се, има и реални рискове. Ниските въглеродни емисии не означават ниски емисии, като емисиите както от метан, така и от самия водород също са част от жизнения цикъл на синия водород. Изтичайки през веригата за доставка на син водород и двата газа имат потенциал за глобално затопляне многократно по-голям от този на въглеродния диоксид (CO2). През първите 20 години след изпускането им в атмосферата емисиите на водород са 35 пъти по-мощни от CO2, докато емисиите на метан са 84 пъти по-мощни. Поради това водородът, произведен от изкопаеми горива с CCS, има потенциала да отделя коктейл от емисии със затоплящи въздействия до 50% по-лоши от традиционните изкопаеми горива.
Ясна дефиниция
Отправната точка на всяко определение за нисковъглероден водород трябва да бъде възобновяемият водород. Произведен от възобновяема електроенергия, той е единственият водород с почти нулеви емисии.
Стандартът на ЕС за възобновяем водород позволява 3,38 kg CO2-еквивалент емисии за всеки килограм водород, произведен и разпределен до крайните потребители при подход на пълен жизнен цикъл – дефиниран като 70% спестяване на емисии в сравнение с изкопаемите горива. Това предполага по-мек производствен праг от това, което Hydrogen Science Coalition препоръчва с дефиниция за чист водород, която определя праг от 1 kg CO2e на килограм водород.
Това представлява постижимо спестяване на емисии от повече от 90% и е в съответствие с достигането на нетна нула до 2050 г. Трябва да се стремим към това като крайна точка за цялото производство на водород.
Дефиницията на ЕС за нисковъглероден водород ще определи най-малко същия праг на спестяване на емисии от 70% за възобновяемия водород – което прави жизненоважно да се изложи счетоводна схема, която гарантира с точност, че производството и разпространението на син водород спазват този начален праг.
Първо, за всички входящи енергийни източници трябва да бъде гарантирано, че са чисти, с прозрачна проверка от трета страна на цялата енергия. Второ, трябва да се гарантират ниски производствени емисии на CO2e, освен въглеродните емисии, за да се включи и изтичането на водород и метан през целия жизнен цикъл. Трето, производителността на CCS трябва да бъде щателно оценена, с ниски емисии на CO2 от енергията на процеса на CCS и гарантирано дългосрочно постоянство на съхранение. Степента на улавяне на въглерод и нивата на изтичане трябва да бъдат стриктно наблюдавани.
И накрая, всички тези данни трябва да бъдат независимо проверени от одобрени одитори, като се гарантира, че докладваната информация съответства на данните от реалния свят, а не на средните стойности, и че на нито един етап не е превишен прагът на емисиите.
Обосновано предизвикателство
Горните условия ще бъдат предизвикателство за индустрията на синия водород, която трябва да изпълни – както по отношение на снабдяването с природен газ, така и по отношение на ефективността на CCS технологията.
Спазването на този стандарт обаче ще гарантира, че ЕС изгражда водородна икономика с дълголетие, предотвратявайки бъдещи блокирани активи, пропилени инвестиции на ценни обществени средства и продължаващата зависимост от вноса на енергия от изкопаеми горива.
Той също така ще осигури равнопоставеност във водородната промишленост – дава увереност, че всеки водород, използван в ЕС, отговаря на същия стандарт за чистота, опростява търговията с водород и гарантира, че субсидиите за производството на водород няма да облагодетелстват един сектор пред друг.
Настоящата Комисия има една последна възможност да постави основите на силно водородно наследство. Ще се справи ли с предизвикателството?