Рекордните горещини и големите суши от миналите години са оказали сериозно въздействие на Франция. Според годишния доклад на местния Върховен съвет за климата, екстремните климатични явления са доста по-сериозни от възможностите за предотвратяването им на настоящите системи за превенция и управление на кризи.
В периода от 1991 до 2020 г. средните температури в западноевропейската държава са се покачили с 2.9 градуса по Целзий, пише france24.
„Изоставаме“, казва климатологът и президент на групата Корин Льо Куер пред AFP, призовавайки правителството да излезе с превантивна и трансформираща стратегия за проблема.
Най-сериозни са щетите в селското стопанство, където добивите са намалели с между 10 и 30%. Сушата не предоставя големи възможности за размножаване на част от земноводните, както и „слабо и необичайно възпроизвеждане“ при водните птици.
Проблемите с питейната вода засягат повече от 2 000 общини, а други 8 000 са пожелали да бъдат обявени за засегнати от „природни бедствия“ заради сушата.
Големите периоди на високи температури и липса на валежи създават пукнатини в сградите, тъй като обемът на почвата намалява – процес, известен още като свиване.
Европа е най-бързо затоплящият се континент на планетата
Междувременно, от здравната система са отчели ръст от 2 816 смъртни случая през 2022 г. спрямо година по-рано. В доклада се посочва още, че страната не е била добре подготвена за горските пожари, което е наложило помощ от чужбина.
Преди дни от Световната метеорологична организация съобщиха, че Европа е най-бързо затоплящият се континент на планетата. През миналата година средните температури на Стария континент са били с 2.3 градуса по Целзий по-високи, спрямо прединдустриалните им нива.
През миналата година лятото в редица европейски държави, сред които Франция, Германия, Италия, Португалия, Испания и Великобритания, беше обявено за най-топлото в историята.
Франция се ангажира да намали въглеродните си емисии с 40% до 2030 г.
Тази цел следва да бъде увеличена, като се има предвид новия европейски таргет за понижение от 55%“, казва Льо Куер.
През април Европейският парламент одобри споразуменията, постигнати с държавите от ЕС в края на 2022 г., по няколко ключови законодателни акта, които са част от пакета „Подготвени за цел 55 през 2030 г.“ Това е планът на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 55% до 2030 г., в сравнение с нивата от 1990 г.
Четете още:
Влошеното качество на живот е все по-често срещано във Франция
