Концентрациите на вечни химикали в северноатлантическите китове са намалели с повече от 60% през последните три десетилетия, предава Евронюз. Изследователи от Харвард са анализирали проби от тъкани на китове от 1986 до 2023 г. и са установили, че замърсяването с пер- или полифлуороалкилни вещества (PFAS) е намаляло, въпреки нарастващото глобално производство. Новината идва в момент, когато Европа продължава да предприема мерки срещу химикалите след доказателства, че хроничното излагане е свързано с развитието на някои видове рак, намалена плодовитост и проблеми с имунната система.
Какво представляват вечните химикали?
PFAS са група от над 10 000 синтетични химикала, които са станали повсеместни на Земята. Учените са ги открили на върха на Еверест, в човешката кръв и дори в дълбоководните делфини край бреговете на Нова Зеландия.
Те често се използват за направата на водо- и мазноустойчиви предмети, като например незалепващи съдове за готвене и дрехи. Естественото им разграждане може да отнеме повече от 1000 години, откъдето идва и наименованието „вечни химикали“.
Ще се изчистят ли китовете от PFAS?
Изследването оприличава кризата с PFAS на „проблема с къртицата“, твърдейки, че след като изследователите разберат експозицията и въздействието върху здравето на един химикал, се разработва нов.
За да преодолеят това, изследователите са измерили насипно количество органофлуор (който улавя флуора, намиращ се в повечето съединения на PFAS), вместо да измерват отделни PFAS. След това са използвали тези измервания като показател за общите концентрации на вечни химикали, включително на някои по-нови видове, които са много по-трудни за идентифициране сами по себе си.
Изследователският екип е изследвал проби от тъкани на китове, тъй като те се считат за пазители на морското замърсяване. Това е така, защото телата им задържат химически експозиции за дълги периоди и те съществуват във външния океан, което показва как PFAS могат да се разпространяват в естествената среда.
Като цяло, нивата на органофлуорини са съставени предимно от четири остарели PFAS, които достигат пик в средата на 2010-те години и са намалели с повече от 60% до 2023 г.
„Поетапното спиране на производството, което първоначално е било доброволно, а по-късно е било обусловено от регулации, е било доста ефективно за намаляване на концентрациите на тези химикали в общности близо до източника, както и в по-отдалечени екосистеми, което според мен е много положително и важно да се подчертае“, казва старшият автор Елси Съндърланд.
Къде отиват по-новите PFAS?
Изследователите казват, че намаляването на вени химикали изненадващо идва в момент, когато производството на нови PFAS всъщност се увеличава, което повдига въпроса: Ако повечето от по-новите PFAS не се натрупват в океана, къде отиват?
„Като цяло се смята, че океанът е крайната поглъщателна точка за човешкото замърсяване на сушата. Въпреки това не наблюдаваме значително натрупване на най-новите PFAS в открития океан. Резултатите от изследването са добра новина за замърсяването на океана. Те също така предполагат, че по-новите PFAS може да се държат различно от старите“, добавя Съндърланд.
Констатациите на проучването подчертават необходимостта от въвеждане на по-строги регулации върху текущото производство на PFAS, за да се смекчат бъдещите въздействия.
