Климатичните промени и загубата на дива природа задълбочават „шоколадовата криза“ в ЕС, твърди нов доклад, посочващ какаото като една от шестте ключови стоки, идващи предимно от страни, уязвими към екологични заплахи. Повече от две трети от какаото, кафето, соята, ориза, пшеницата и царевицата, внесени в ЕС през 2023 г., идват от страни, които не са добре подготвени за изменението на климата, твърдят британските консултанти Foresight Transitions. При три от стоките – какао, пшеница и царевица – две трети от вноса идват от страни, чието биоразнообразие е било счетено за непокътнато, установява още анализът.
Изследователите казват, че щетите върху производството на храни от климатичните промени са се влошили от намаляването на биоразнообразието, което е направило фермите по-малко устойчиви.
„Това не са просто абстрактни заплахи. Те вече се проявяват по начини, които влияят негативно върху бизнеса и работните места, както и върху наличността и цената на храните за потребителите. Ситуацията не спира да се влошава“, казва водещият автор на доклада Камила Хайслоп.
Анализаторите са съпоставили данните за търговията от Евростат с две класации за екологична сигурност, за да оценят нивото на излагане на три основни храни и три критични фактора за хранителната система на ЕС.
Те са използвали класация за готовност за климатични промени от Глобалния индекс за адаптация на Нотр Дам, който комбинира уязвимостта на дадена страна към климатични щети с достъпа ѝ до финансова и институционална подкрепа, а също и класация за непокътнатост на биоразнообразието от Природонаучния музей на Обединеното кралство, която сравнява настоящото изобилие от диви видове с предмодерните нива. В резултат е станало ясно, че по-голямата част от вноса идва от страни, които са класирани като „ниско-средни“ по климатичната скала и „ниско-средни“ или „средни“ по скалата на биоразнообразието.
Някои хранителни продукти са били особено изложени на риск. Докладът установява, че ЕС е внесъл 90% от царевицата си от страни с ниска до средна готовност за климатични промени и 67% от страни със средно или по-ниско биоразнообразие.
За какаото, ключова съставка в шоколадовата индустрия, която Европа не отглежда сама, излагането на внос е било 96,5% за готовност за климатични промени и 77% по скалата за биоразнообразие.
Индустрията вече се бори с покачването на цената на захарта, отчасти причинено от екстремни метеорологични явления и недостиг на какао. По-голямата част от какаото идва от западноафрикански страни, изправени пред припокриващи се климатични рискове и рискове за биоразнообразието.
Нужни са инвестиции в адаптация към климата и опазване на биоразнообразието
Докладът, поръчан от Европейската фондация за климата, твърди, че големите производители на шоколад трябва да инвестират в адаптация към климата и опазване на биоразнообразието в страните, отглеждащи какао.
„Това не е акт на алтруизъм, устойчиво финансиране или ESG, а по-скоро жизненоважно упражнение за намаляване на риска за веригите за доставки. Гарантирането, че на фермерите в техните вериги за доставки се плаща справедлива цена за тяхната продукция, би им позволило да инвестират в устойчивостта на собствените им стопанства“, пишат авторите.
Пол Беренс, изследовател на околната среда в Оксфордския университет и автор на учебник за храните и устойчивостта, който не е участвал в изследването, заяви, че констатациите рисуват изключително тревожна картина за устойчивостта на храните.
„Политиците обичат да мислят за ЕС като за продоволствено сигурен, защото произвежда доста собствена храна. Но това, което този доклад показва, е, че ЕС е уязвим към климатичните рискове и рисковете за биоразнообразието в някои жизненоважни вериги за доставки на храни“, казва той.
Докладът установява, че кафето, оризът и соята са с по-малко рискове като цяло, но отбелязва горещи точки на безпокойство. Например Уганда, която е осигурила 10% от кафето на ЕС през 2023 г., е имала ниска климатична готовност и ниско-средно ниво на непокътнатост на биоразнообразието.
Джоузеф Нканду, основател на Националния съюз на агробизнеса за кафе и фермерските предприятия в Уганда, призова за по-голям достъп до международно финансиране за климата, за да се помогне на фермерите да станат по-устойчиви на фона на влошаващото се време.
„Времето в Уганда вече не е предсказуемо“, каза той. „Топлинните вълни, продължителните сухи периоди и непостоянните дъждове причиняват увяхване на кафените храсти и увреждат производството“, казва той.
Марко Спрингман, изследовател на храните в Оксфордския университет, който не е участвал в изследването, заяви, че ще е необходима промяна към по-здравословни и по-устойчиви диети, за да могат хранителните системи да издържат на климатичните сътресения.
„Около една трета от зърнените култури и на практика цялата вносна соя се използват за хранене на животни. Стремежът да се направят тези вериги за доставки по-устойчиви следователно пропуска същината, че това подкрепя самите продукти, които до голяма степен са отговорни за това, от което се опитваме да предпазим“, посочва той.
