„Какво остава от живота, когато илюзиите изчезнат? Отговорност.“
Имре Кертес, унгарски Нобелов лауреат, постави този въпрос с поразителна прецизност. Днес той отеква далеч отвъд литературата, в политиката, икономиката и климатичната криза, която сега променя живота ни.
Една от най-опасните илюзии относно изменението на климата е, че това е проблем на някой друг и в някакъв момент в бъдещето. Тази илюзия се разби.
„Като комисар на Паневропейската комисия по здравеопазване и устойчиво развитие на СЗО, видях как изменението на климата е не само извънредна ситуация в здравеопазването, но и дълбок смущаващ фактор за пазара на труда“, пише на страницата на Световния икономически форум Майлинда Брегу, генерален секретар на Съвета за регионално сътрудничество (RCC).
В цяла Европа – и особено в Западните Балкани – зеленият преход се сблъсква с крехки системи на заетост, излагайки на риск препитанието, като същевременно предлага твърде малко алтернативи.
Все по-често изменението на климата на Балканите, както и в останалата част на Европа, не е абстрактно – то е ежедневен смущаващ фактор, заплашващ здравето, подкопаващ работните места, задълбочаващ неравенството и натоварващ устойчивостта на някои от най-уязвимите икономики в Европа.
Човешкото въздействие и изменението на климата
В Западните Балкани климатичната криза не е свързана с топенето на ледниците в полярните региони. Става въпрос за въглищни електроцентрали, които задушават въздуха в Косово, където емисиите от остаряващите превозни средства допринасят за хронични заболявания и преждевременна смърт. Става въпрос за работници и фермери в Босна и Херцеговина, разселени от наводнения и оставени да се борят да възстановят живота и препитанието си пред лицето на нарастващата икономическа несигурност. Става въпрос и за дима от изгарянето на отпадъци и биомаса за отопление в Северна Македония и географията, която задържа това замърсяване в долинния басейн, което прави Скопие една от най-замърсените столици в Европа.
Все по-често изменението на климата на Балканите, както и в останалата част на Европа, не е абстрактно – то е ежедневен смущаващ фактор, заплашващ здравето, подкопаващ работните места, задълбочаващ неравенството и натоварващ устойчивостта на някои от най-уязвимите икономики в Европа. Този регион вече е изправен пред последствията; сега той трябва да поеме водеща роля с решения.
Докато политическите дебати често се въртят около мегаватите и ценообразуването на въглеродните емисии, друга възникваща разломна линия е на пазара на труда. Близо 3 милиона работни места в Западните Балкани са или пряко изложени на климатични сътресения, или са изложени на риск поради зеления преход. Числата са отрезвяващи. Очаква се страните в региона да загубят до 16% от брутния си вътрешен продукт поради въздействието на екстремните метеорологични условия.
Това не е просто статистика; това са миньори на въглища в Босна и Херцеговина, несигурни какво предстои; фермери в Албания, които наблюдават как земята им е потопена под наводнения; и млади хора, които все още не са влезли в работната сила, но вече се чувстват изключени от нея.
Цената на бездействието
Само през 2014 г. наводненията заличиха над 51 000 работни места. Наводненията през 2024 г. в Босна разселиха над 1000 домакинства и принудиха малките предприятия, които вече работеха с ниски маржове, да затворят.
Крайбрежието на Черна гора, сърцето на туристическата ѝ икономика, е изправено пред нарастващи заплахи от горски пожари и ерозия. В Северна Македония и Косово по-честите горещи вълни правят работата в селските райони и строителния сектор по-трудна и по-опасна. В Албания, където селското стопанство все още осигурява работа на повече от един на всеки трима, 15 000 хектара реколта бяха загубени при едно-единствено наводнение през 2017 г.
Климатичните промени не засягат всички еднакво. Те винаги засягат първо най-уязвимите и ги удря най-силно. Нуждаем се от зелен преход, но начинът, по който го проектираме и управляваме, ще определи дали той ще донесе устойчивост или нова нестабилност.
В Западните Балкани 16 електроцентрали, работещи с кафяви въглища, остават в експлоатация, остарели са и замърсяват околната среда. Затварянето им не е просто климатичен императив, но е и социално и политическо земетресение.
Само в Сърбия и Босна и Херцеговина над 29 000 работни места, свързани с въглищата, са изложени на риск. Много от тези общности са изградени около една-единствена индустрия. Без план те не само ще загубят работата си, но и ще загубят бъдещето си.
И макар че средствата на Европейския съюз са подкрепили 21 водещи зелени проекта и са мобилизирали 6,8 милиарда евро, разходите за преход – финансови, институционални и социални – все още значително надвишават капацитета на региона.
Преходът трябва да е справедлив
Средната цена за извеждане от експлоатация на електроцентрала на кафяви въглища в Западните Балкани варира от 2,5 милиона до 12 милиона евро. Обекти като Тузла в Босна, която е на 60 години и е сред най-големите замърсители в Европа, продължават да функционират без ясен път напред.
Косово, където над половината от населението в трудоспособна възраст е неактивно, е изправено пред най-голямото предизвикателство: до 17% от работната му сила ще трябва да промени работните си задачи заради зеления преход. Тези работници не се нуждаят от реторика, а от обучение, защита и нови пътища.
Когато климатичните сътресения ударят и хората се чувстват изоставени, доверието ерозира; когато преходите се осъществяват без ясни алтернативи, разочарованието нараства; и когато само добре свързаните се възползват от предимствата на промяната, неравенството се задълбочава.
Ако регионът – и Европа – искат да продължат напред, зеленият преход трябва да се управлява справедливо. Истинският въпрос не е дали ще станем зелени, а дали ще вземем всички със себе си или ще оставим най-уязвимите.
Връщайки се към Кертес: „Какво остава от живота, когато илюзиите са изчезнали? Отговорност.“ Това, което остава сега, е отговорността да се действа и да се прави това със справедливост, далновидност и смелост.
