Според ново проучване, причинените от човека климатични промени са добавили средно 30 дни екстремни горещини за около половината от населението на света през последната година, предава Евронюз. Това означава, че четири милиарда души са били изложени на продължителни опасни температури. А констатациите посочват емисиите от изкопаеми горива като причина за парещите горещини.
Проучването е резултат от съвместен анализ на атрибуцията от World Weather Attribution, Climate Central и Червения кръст. Изследователите са изследвали температурни данни от 247 държави и територии между май 2024 г. и май 2025 г. и са установили, че в 195 от тях изменението на климата е поне удвоило броя на дните, класифицирани като „екстремни горещини“.
„Това проучване трябва да се приеме като още едно сурово предупреждение. Изменението на климата е в действие“, казва д-р Фридерике Ото от Imperial College London и World Weather Attribution (WWA).
Какво показва анализът?
За да разберат влиянието на изменението на климата, учените първо дефинираха „екстремни горещини“ като тези дни, в които температурите надвишават средната стойност на най-горещите 10% от дните през периода между 1991 г. и 2020 г. След това те преброиха колко такива дни са се случили във всяка страна между май 2024 г. и май 2025 г.
След това изследователите използваха климатични модели, за да симулират свят без предизвикано от човека затопляне. Сравнявайки двата набора от данни, те успяха да определят количествено колко допълнителни дни с екстремни горещини могат да бъдат приписани директно на изменението на климата. Получената разлика беше потресаваща. В много части на света глобалното затопляне не само е повишило температурите, но и направило някога рядко срещаните горещи вълни почти всекидневно явление. Аруба, например, е преживяла 187 дни с екстремни горещини през последната година. Без изменението на климата населението на острова би търпяло едва 45 такива дни.
Миналата година изследователите са идентифицирали 67 екстремни горещи събития в световен мащаб. Те са се фокусирали върху четири: Централна Азия през март 2025 г., Южен Судан през февруари 2025 г., Мексико, САЩ и Централна Америка през юни 2024 г. и Средиземноморието през юли 2024 г. Във всеки случай те са установили, че изменението на климата прави изтощителната жега по-вероятна или по-тежка.
„Изменението на климата очевидно е предизвикателство за живота на всеки континент. Тези чести, интензивни периоди на високи температури са свързани с огромен набор от въздействия, включително топлинни заболявания, смъртни случаи, натиск върху здравните системи, загуби на реколта, намалена производителност и транспортни смущения“, казва д-р Мариам Захария, изследовател на WWA в Центъра за екологична политика в Имперския колеж в Лондон.
Цената вече е ясна в Европа
Европа е сред регионите, които вече страдат от най-видимите и смъртоносни последици от предизвиканото от човека изменение на климата. Миналото лято горски пожари и горещи вълни преминаха през Южна Европа. Учените предупредиха, че изменението на климата ги прави три пъти по-вероятни.
Гърция преживя смъртоносни юнски горещи вълни, предизвикани от изменението на климата, които натовариха болниците и доведоха до масови евакуации от туристическите дестинации. През последните две лета екстремните горещини накараха властите да затворят Акропола – най-посещаваната забележителност в страната, привличаща милиони всяка година – през най-горещите часове на деня.
През юли Югоизточна Европа преживя най-дългата си гореща вълна в историята, която продължи 13 последователни дни и засегна 55% от региона. Продължителните жеги в Испания, Франция и Италия причиниха смущения в транспорта, натовариха електропреносните мрежи и принудиха училищата да затворят преждевременно.
Като цяло се смята, че рекордните жеги са убили над 47 000 души в Европа през 2024 г. Перспективите също продължават да са мрачни. Климатични експерти прогнозират 23 милиона допълнителни смъртни случая, свързани с температурата, в Европа до 2099 г., ако затоплянето продължи безконтролно.
„Доказателствата за връзката между изменението на климата и горещите вълни са неоспорими. Чрез нашите взаимодействия знаем, че хората усещат покачването на жегата, но не винаги разбират, че това се дължи на изменението на климата и че ще продължи да става много, много по-лошо“, казва Руп Сингх, ръководител на отдела за градски условия в Климатичния център на Червения кръст и Червения полумесец.
Смъртоносна заплаха
Въпреки нарастващия натиск, който оказва върху глобалното население, жегата остава от най-недооценените последици от климатичната криза. Установено е, че изменението на климата е причинило 41 допълнителни дни опасна жега през 2024 г., отприщвайки това, което изследователите наричат „безмилостно страдание“ по целия свят. Това страдание не винаги е видимо. Продължителното излагане на екстремни горещини е свързано с ускорено стареене и увреждания на клетъчно ниво. За следващото поколение картината е още по-тревожна.
Скорошно проучване изчисли, че 83% от петгодишните деца ще преживеят далеч по-чести и интензивни горещи вълни от всяко предишно поколение.
„Няма място на Земята, незасегнато от изменението на климата – а жегата е най-смъртоносното му последствие. Разполагаме с науката, за да определим количествено как емисиите от изкопаеми горива променят ежедневните ни температури – и излагат на риск милиарди хора“, казва д-р Кристина Дал, вицепрезидент по науката в Climate Central.
