Европейският съюз се бори да диверсифицира доставките си на критични суровини до края на десетилетието, рискувайки успешен енергиен преход и продължаваща висока зависимост от Китай. Това се казва в публикувания в понеделник доклад на Европейската сметна палата (ЕСП), предава Евронюз.
Въпреки 14-те големи нови търговски споразумения и продължаващите усилия, водени от Европейската комисия, за диверсифициране на доставките на ключови минерали, считани за решаващи за развитието на чисти технологии, като батерии за електрически превозни средства, вятърни турбини или слънчеви панели, одиторите на ЕС заключиха, че блокът „вероятно няма да успее с времето“.
Китай представлява 97% от вноса на магнезий в ЕС-27, който се използва в електролизатори за генериране на водород. Блокът също така внася значителни количества арсен (39%), барит (44%), галий (71%), германий (45%), магнезий (97%), графит (40%) и волфрам (31%).
„Без критични суровини няма да има енергиен преход, конкурентоспособност и стратегическа автономност. За съжаление, сега сме опасно зависими от няколко държави извън ЕС за доставките на тези материали. Следователно е жизненоважно ЕС да подобри позициите си и да намали уязвимостта си в тази област“, заяви Кейт Пентус-Розиманус от ECП.
Докато Чили и Турция също са изключително важни за блока съответно за доставките на литий и бор, Китай остава безспорен лидер в минното производство, със силно присъствие в добива и рафинирането на критични суровини, което го прави основен търговски партньор за Брюксел.
Наскоро подписаното търговско споразумение на Меркосур с богатите на критични суровини Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай, което очаква одобрение от Европейския парламент, би трябвало да помогне за диверсифициране на доставките за блока. Европейските законодатели ще обсъдят в четвъртък и дали да размразят търговското споразумение между САЩ и ЕС, което включва и споразумение за минерали.
На технически брифинг през декември, изпълнителният вицепрезидент на ЕС Стефан Сежурне призна зависимостта на блока от суровини „в много сектори“ и заяви, че „диалогът с Китай остава от съществено значение“. Той също така разкри нови мерки за наблюдение на доставките на критични суровини от блока.
Сежурне предупреди още, че Брюксел е изправен пред предизвикателството да поддържа ключови търговски отношения, като същевременно стои твърдо на позицията си, тъй като САЩ се превръщат във все по-ненадежден партньор и следват стратегия за разделяне, включително складиране на собствени критични суровини.
„Те се опитват да складират суровини от САЩ и други места. За нас е важно да имаме правилната организация и финансови инструменти, за да можем да бъдем ефективни, когато става въпрос за намаляване на риска“, каза той за втората администрация на Тръмп. „
Комисията е готова да създаде Европейски център за суровини, който ще служи като основно средство на блока за управление на доставките, избягване на фрагментацията на пазара и съхранение и доставка на суровини.
„Нуждаем се от яснота относно нашите източници на доставки, запаси и предизвикателства, особено във време на напрежение с Китай. Трябва да оценим нивото на напрежение на пазара“, обясни Сежурне.
Позицията на Китай
Китай представлява 60% от световното производство на критични суровини и 90% от капацитета за рафиниране, а според изследователския отдел на Европейския парламент, ЕС колективно зависи от Пекин за приблизително 90% от суровините си и 98% от редкоземните си магнити.
Политически доклад от декември 2025 г. на Института „Жак Делор“ предупреждава, че „Пекин все повече използва тези зависимости като геополитически лост“. През последните години, най-скоро през 2025 г., Пекин многократно спира или ограничава износа на редкоземни елементи за ЕС.
След като дипломатическите разговори между Пекин и Брюксел доведоха до възобновяване на износа, Европейската търговска камара в Китай съобщи, че въз основа на информация от 22 европейски компании между август и началото на септември 2025 г. китайските власти са одобрили само 19 от 141 заявления за лицензи, като 121 „спешни“ заявления все още са в процес на разглеждане.
„Въпреки многократните предупреждения, повечето европейски компании досега не успяват да диверсифицират дейността си извън Китай и се съпротивляват на споделянето на подробни данни за веригата на доставки“, пишат от „Жак Делор“.
Мартин Владимиров, директор на Програмата по геоикономика в Центъра за изследване на демокрацията, заяви, че китайските компании са се стремили да придобият дялове в арктически минерали, включително редкоземни елементи в Гренландия и желязна руда и никел в Дълбокия север, като допълнително разширяват контрола си върху тези ключови минерали.
„Тези ресурси са в основата на глобалните вериги за доставки на чиста енергия, така че достъпът до тях засилва господството на Китай върху нисковъглеродното производство“, каза Владимиров.
Повечето стратегически материали са налични в много други региони по света, заявяват от ECП, отбелязвайки, че основното предизвикателство е липсата на развита индустрия с достъпно производство, тъй като дългогодишните инвестиции на Китай в критични суровини му дават привилегировано положение на пазара.
Правна архитектура на ЕС срещу китайско господство
Изпълнителният орган на ЕС прие Закона за критичните суровини (CRMA) през 2024 г., целящ да намали зависимостта от чуждестранни играчи, включително Китай, и да осигури диверсификация на доставките в опит блокът да изпълни Европейската зелена сделка, планът на ЕС за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г.
Съгласно CRMA 34 критични и 17 стратегически суровини бяха определени като „ключови“ за зеления и цифровия преход и за отбранителната и космическата промишленост.
Законът определя три необвързващи цели за 2030 г. за годишното потребление на суровини в ЕС – 10% за местен добив, 40% за преработка в ЕС и 25% за производство от рециклирани материали.
В CRMA се посочва също, че не повече от 65% от всяка стратегическа суровина може да бъде доставена от една държава извън ЕС, което е предизвикателство, предвид значителната зависимост на блока от Китай, който според ЕСП контролира етапа на преработка на няколко стратегически материала, ключови за енергийния преход – сред които магнезий, галий и всички редкоземни елементи.
„Все още има дълъг път, за да се постигнат целите, и ЕС ще се затрудни да осигури доставките на необходимите му стратегически суровини до края на десетилетието“, заявиха одиторите на ЕС.
Обвързващи цели за рециклиране
ЕСП подчерта неизползвания потенциал на рециклирането за обръщане на настоящите негативни перспективи, отбелязвайки, че повечето цели на ЕС за рециклиране нито стимулират рециклирането на отделни материали, нито насърчават усвояването на рециклирани материали.
„В съответното законодателство ЕС следва да обмисли въвеждането на обвързващи цели за рециклиране на отделни критични суровини и реалистични цели за събиране и оползотворяване на отпадъци, съдържащи критични суровини“, предлага ЕСП.
Одиторите също така предлагат ЕС да насърчава търговската жизнеспособност на операциите по рециклиране на критични суровини, като облекчи вноса в ЕС и движението на отпадъци, съдържащи критични суровини, в рамките на блока.
„Днес 10 от критичните материали, от които се нуждаем за енергийния преход, изобщо не се рециклират, а повечето от целите на ЕС, които са в сила, не стимулират рециклирането на специфични, отделни материали“, казва Пентус-Розиманус.
Високите разходи за обработка, ограничената наличност на материали, както и техническите и регулаторни проблеми също правят сектора за рециклиране на ЕС по-малко конкурентоспособен, отбеляза тя, като направи контраст с вертикалната интеграция на Китай, предимствата от мащаба и ниските разходи за труд.
„В ерата на нарастващо геополитическо напрежение ЕС трябва да подобри своите позиции. Той трябва да накара стратегическите партньорства да дадат резултати, да разгърне потенциала на повторната употреба и рециклирането и да гарантира, че стратегическите проекти осигуряват доставки за индустрията на ЕС, а не за нашите конкуренти“, каза Пентус-Розиманус.
