Някои от критичните основни земеделски култури биха могли да претърпят „значителни“ производствени загуби поради климатични промени, дори ако фермерите успеят да се адаптират към влошаващото се време, установява ново проучване. Според изследване в Nature, се очаква добивите от царевица, соя, ориз, пшеница, маниока и сорго да спаднат с до 120 калории на човек на ден за всеки 1°C, с който планетата се загрява, като средните дневни загуби биха могли да се равняват на еквивалента на това да се пропусне закуска. Проучването установи, че нарастващите доходи и промените в земеделските практики биха могли да ограничат загубите с около една четвърт до 2050 г. и с една трета до 2100 г. – макар че няма да ги спрат напълно.
„В едно силно затоплящо се бъдеще все още наблюдаваме загуби на калорийна производителност от порядъка на 25% в световен мащаб. Не е толкова лошо, колкото бъдеще, в което адаптацията изобщо не се случва, но не е и тази розова картина от типа „селското стопанство ще се възползва от изменението на климата“, казва Андрю Хълтгрен, екологичен икономист в Университета на Илинойс Урбана-Шампейн и водещ автор на изследването.
Фермерите са сред най-засегнатите от екстремни метеорологични явления, но учените се затрудняват да определят количествено какво ще направи климатичният срив с производството на храни. Основен източник на несигурност е степента, до която фермерите ще се адаптират към по-високите температури, като променят кои култури използват, кога ги засаждат и прибират и как ги отглеждат.
Екипът от изследователи от САЩ и Китай използва данни от 12 658 региона в 54 държави, за да улови степента, до която производителите на храни са се адаптирали към различните промени в климата. Те приложиха тези исторически зависимости към модели, симулиращи бъдещо производство на култури с повишаване на температурите и растеж на икономиките, и сравниха загубите с хипотетичен свят, в който глобалното затопляне е спряло в началото на 2000-те години.
Загуба на добив
При екстремен сценарий на затопляне относителният добив на култура като соята би спаднал с 26% до 2100 г., дори след отчитане на адаптацията, нарастващите доходи и ефекта от по-бързия растеж на растенията поради допълнителния въглероден диоксид в атмосферата.
По-реалистичен сценарий на затопляне – по-близък до нивото, което ще причинят настоящите политики – би довел до загуби на добив от 16% за соята, 7,7% за пшеницата и 8,3% за царевицата, установи проучването. Оризът е единствената от шестте култури, които изследователите са изследвали, чиито добиви биха се увеличили поради изменението на климата, с очаквано увеличение от 4,9%.
Прогнозира се, че световното население ще нарасне от около 8 милиарда днес до 10 милиарда до края на века, увеличавайки търсенето на храна, тъй като замърсяването с въглерод изкривява метеорологичните модели. Изследователите установиха, че най-големите загуби ще засегнат съвременните региони с високопродуктивни земи, но добавиха, че хората в по-бедните страни ще бъдат сред тези, които най-малко могат да си позволят храна.
„В много проучвания за въздействието върху климата, бедните в световен мащаб са засегнати и това важи и тук. Различното от много от предишните изследвания е, че сравнително богатите, заможни части на света, всъщност са най-силно засегнати“, казва Хълтгрен.
Изследването, което използва иконометрични методи за измерване на общия ефект от адаптирането, контрастира с предишни проучвания, които изрично моделират биофизични взаимодействия. Проучване в Nature Communications през 2022 г., използващо последния подход, установи, че навременното адаптиране на периодите на отглеждане би увеличило действителните добиви на културите с 12%.
Йонас Йегермайер, изследовател в Колумбийското училище за климат и съавтор на изследването, заяви, че новото изследване не обхваща опции за адаптация, които не се прилагат днес, и че резултатите му вероятно ще бъдат песимистични.
„Известно е, че емпиричните изследвания на въздействието са прекалено песимистични, когато става въпрос за сценарии в далечното бъдеще. Моделите, базирани на процеси, показват важността на взаимодействията в растежа на растенията, които не могат да бъдат емпирично обучени върху исторически данни“, посочва той.
Но такива модели са критикувани, че изследват това, което е теоретично възможно, без да отразяват ограниченията в реалния свят, като например пазарни неуспехи, човешка грешка и наличието на средства.
„Констатациите от новото изследване са разумни, но представляват единия край на легитимен научен дебат. Разглеждам тези резултати като ценна емпирична проверка на реалността, показваща, че не можем да предположим, че перфектната адаптация ще ни спаси – дори ако истината вероятно се крие между техните песимистични прогнози и оптимистичните на други изследователи, смята Ехсан Ейши Резаей, учен по култури в Центъра за изследване на селскостопанския ландшафт в Лайбниц.
