Ново проучване установи, че метеорологичните условия, които станаха причина за смъртоносните горски пожари в Турция, Гърция и Кипър, са се влошили от изменението на климата. Бързият анализ на World Weather Attribution (WWA) показва, че горещите, сухи и ветровити условия, които са довели до разпространението на пожарите в трите страни, са били с около 22% по-интензивни поради причинените от човека климатични промени.
Констатациите са следствие на данни, потвърждаващи, че 2025 г. се е превърнала в най-лошата година в Европа по отношение на горски пожари, с над един милион хектара изгорена земя. Към 26 август площ, по-голяма от Кипър и по-голяма от общата площ за всяка друга година в историята, е била опустошена от пожари, според данни от Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS).
Изследователите предупреждават, че рискът от по-големи, по-трудни за контролиране пожари ще продължи да се увеличава, ако светът продължи да изгаря изкопаеми горива.
„Тези резултати са обезпокоителни. Днес, с покачване на температурите с 1,3°C, наблюдаваме нови крайности в поведението на горските пожари. Още по-притеснително е, че през този век се насочваме към покачване на температурите до 3°C. Необходимо е страните спешно да се откажат по-бързо от изкопаемите горива“, казва Теодор Кийпинг, изследовател в Центъра за екологична политика към Импириъл Колидж Лондон.
Климатичните промени подготвиха почвата за смъртоносни горски пожари
През юни и юли стотици горски пожари избухнаха в Източното Средиземноморие. Турция беше най-силно засегната, като 17 души, сред които и пожарникари, загинаха, когато ветровете внезапно промениха посоката си, оставяйки ги в капан от пламъци. Двама души загинаха в Кипър и един в Гърция. В трите страни над 80 000 души бяха принудени да се евакуират.
Изследователите казват, че климатичните промени са подготвили почвата за тези пожари в Турция, Гърция и Кипър, като са повлияли на времето в месеците, седмиците и дните преди тях. Общите валежи през зимата в региона са намалели с около 14% от прединдустриалната епоха, преди хората да започнат да горят изкопаеми горива. Това е довело до по-сухи условия през лятото, които, в комбинация с интензивна суха жега, са подготвили растенията да изгарят. Седмица на „силно изпарителни“ условия, които причиняват изсъхване на растенията, сега е с около 18% по-интензивна и 13 пъти по-вероятна поради изменението на климата, установи анализът.
След това изследователите са разгледали комбинацията от горещи, сухи и ветровити условия, които са довели до хаотичното разпространение на пожарите. Без изменението на климата подобни събития биха се случвали само около веднъж на 100 години. Но днес, с 1,3°C затопляне, те се очакват около веднъж на 20 години. Тези условия, предразположени към пожари, като цяло са направени около 10 пъти по-вероятни и 22% по-интензивни от изменението на климата.
Накрая учените са разгледали екстремните северни ветрове, известни като етезиански ветрове. Те са установили увеличение на интензивността на метеорологичните системи с високо налягане, като тази, която е предизвикала опустошителните пожари. Констатациите са в съответствие с предишни изследвания от региона, които показват, че тези етезиански ветрове, разпалващи пожари, стават все по-силни.
Претоварване на системата
WWA предупреждава, че със стотици горски пожари, възникващи едновременно в цяла Европа, ресурсите за гасене на пожари вече са натоварени при глобално затопляне от 1,3°C. Към 21 август Механизмът за гражданска защита на ЕС, който координира подкрепата по време на извънредни ситуации, е бил активиран 17 пъти за горски пожари тази година, включително от Гърция, Испания, България, Черна гора и Албания само в рамките на една седмица.
„Сезонът на пожарите в Европа все още продължава седмици, но той вече е най-лошият, регистриран някога на континента, с над милион изгорели хектара“, казва д-р Клеър Барнс, изследовател в Центъра за екологична политика към Импириъл Колидж Лондон.
Испания и Португалия са най-засегнати, като заедно съставляват около две трети от общата изгоряла площ в ЕС тази година. Рязко увеличение е наблюдавано между 5 и 19 август според данни на EFFIS – период, който се е припокривал с 16-дневна гореща вълна на Иберийския полуостров.
Д-р Барнс добавя, че WWA вече е започнала бърз анализ на горските пожари в Испания и очаква да открие отпечатъците от изменението на климата и там. С затоплянето на климата, изследователите казват, че все повече страни в Европа ще трябва да се справят с горските пожари, които изчерпват ресурсите. На някои места съществува риск екстремните пожари да надхвърлят усилията за адаптация.
В Турция, Гърция и Кипър затоплянето с 2,6°C, което се очаква съгласно настоящите глобални климатични политики, ще доведе до периоди на интензивни горещи, сухи и ветровити условия, които ще станат девет пъти по-вероятни и 25% по-интензивни. Д-р Бикем Екберзаде, изследовател в Евразийския институт за науки за Земята към Техническия университет в Истанбул, обяснява, че горските пожари в Турция достигнаха пик неочаквано през юни тази година, когато сезонът обикновено се пада в рамките на четирите седмици от средата на юли до средата на август.
Може ли Европа да се адаптира към нарастващите рискове от горски пожари?
Проучването подчертава необходимостта от далновидни усилия за намаляване на риска от възникване и разпространение на горски пожари.
В момента стратегиите в Турция, Гърция и Кипър се фокусират върху потушаването на пожари с големи сили на пожарникари и флотилии от самолети и хеликоптери за водни бомбардировки. Близо 650 пожарникари от 14 различни държави бяха разположени преди пожарния сезон във високорискови райони.
„Дори със стотици предварително разположени пожарникари, подкрепления от съседни страни и самолети, пускащи вода, пожарите са опустошителни“, казва Мая Валберг, технически съветник в Климатичния център на Червения кръст и Червения полумесец.
WWA посочва, че макар международни разполагания като това да са необходими, трябва да се обърне повече внимание на предотвратяването на пожари. Това включва усилия като подобряване на осведомеността за риска от пожари в общността и стратегии за управление на горивото за пожари, като например премахване или промяна на растителността.
