Текстилните отпадъци са спешен глобален проблем, като само 12 процента се рециклират в световен мащаб, според фондация Ellen MacArthur. Дори по-малко – само 1 процент – от изхвърлените дрехи се рециклират в нови дрехи, a по-голямата част се използва за предмети с ниска стойност като изолация или пълнеж за матраци. Никъде по света проблемът не е толкова належащ, колкото в Китай, най-големият производител и потребител на текстил в света, където повече от 26 милиона тона дрехи се изхвърлят всяка година, според правителствена статистика. Повечето от тях се озовават в сметищата, пише euronews.com.
Индустрията за облекло в страната е доминирана от бърза мода – евтини дрехи, направени от нерециклируема синтетика, а не памук. Произведени от нефтохимикали, които допринасят за изменението на климата, замърсяването на въздуха и водата, синтетичните материи съставляват 70 процента от вътрешните продажби на облекло в Китай. Отпечатъкът на Китай е световен: гигантските марки за електронна търговия Shein и Temu правят страната един от най-големите производители на евтина мода в света, продавайки в повече от 150 страни.
Според китайското правителство само около 20 процента от текстила в Китай се рециклира – и почти всичко това е памук.
“Китайският памук не е лишен от собствените си петна, казва Клаудия Бенет от организацията с нестопанска цел Human Rights Foundation. “Голяма част от тях идва от принудителен труд в провинция Синдзян от етническото уйгурско малцинство в страната”, посочва тя.
През май САЩ блокираха вноса от 26 китайски търговци на памук и складове, за да избегнат стоки, произведени с уйгурски принудителен труд.
“Но тъй като веригата за доставки е толкова оскъдна, уйгурският памук се използва в облекла, произведени в други страни, които не носят етикета „произведено в Китай”. Много, много, много марки дрехи са свързани с уйгурския принудителен труд чрез памука. Те “се крият зад липсата на прозрачност във веригата за доставки”, казва Бенет.
Компаниите в страната не се грижат за защита на човешките права
Според доклад от тази година на независимата модна организация Remake, оценяваща големите компании за облекло относно техните екологични, човешки права и практики за справедливост, има малка отчетност сред най-известните марки.
Групата даде на Shein, чийто онлайн пазар обединява около 6000 китайски фабрики за облекло под своя етикет, само 6 от възможните 150 точки. Тему отбеляза резултат нула. Също така нула точки получи и американският лейбъл SKIMS на Ким Кардашиян и евтината марка Fashion Nova. Американският търговец на дребно Everlane е с най-висок резултат – 40 точки, като има само половината от тези за практики за устойчивост.
Вътрешната политика на Китай не помага
Памукът, рециклиран от използвано облекло, е забранено да се използва за производство на нови облекла в Китай. Това правило първоначално беше насочено към премахване на ежедневните китайски операции за рециклиране на мръсни или по друг начин замърсени материали. Но сега това означава, че огромните макари от плътно изтъкана памучна прежда, подобна на въже, произведени във фабриката Wenzhou Tiancheng от използвани дрехи, могат да се продават само за износ, най-вече в Европа.
Много китайски потребители така или иначе не желаят да купуват употребявани артикули, нещо, което директорът по продажбите на завода в Уенжоу Коуен Танг приписва на нарастващите доходи на домакинствата. И все пак, сред по-младите китайци, нарастващата осведоменост за устойчивостта е допринесла за появата на новосъздадени „преработени“ бизнеси с дрехи.
“Рециклираните облекла, продавани в магазини като Reclothing Bank, имат много по-висока цена от марките за бърза мода поради скъпите си производствени методи. И в това се крие истинският проблем”, казва Шенг Лу, професор по мода и облекло в университета на Делауеър. „Проучванията многократно показват, че потребителите не са склонни да плащат повече за облекло, изработено от рециклирани материали, а вместо това всъщност очакват по-ниска цена, защото виждат това облекло като направено от втора употреба“, казва той.
С по-високите разходи за придобиване, сортиране и обработка на използвани облекла, той не вижда устойчивата мода да успее в широк мащаб в Китай, където дрехите са толкова евтини за производство.
„Компаниите нямат финансов стимул“, посочва той.
По думите му за истинска промяна трябва да има „по-ясни сигнали от самия връх“, имайки предвид целите на правителството като тези, които задвижиха китайската EV индустрия.
“Все пак в Китай правителството може да бъде приятел на всеки сектор, така че ако комунистическите лидери на Китай видят икономически потенциал, това може да предизвика промяна в политиката, която да стимулира нови инвестиции по устойчив начин”, казва Шенг Лу.
