Китай одобри само 10 нови въглищни централи с 9 гигавата капацитет през първата половина на 2024 г. – 83% спад за година, но все още разчита на въглищата, според доклад на базирания в Хелзинки Център за изследване на енергията и чист въздух (CREA) и САЩ- базиран Global Energy Monitor, съобщава Reuters.
Резкият спад на нови разрешителни за въглищни инсталации в Китай предполага, че най-големият световен производител насочва енергийната си политика към по-голямо развитие на възобновяеми източници, въпреки че въглищата ще продължат да играят основна роля, се казва в доклада.
Данните показват още, че Китай е добавил над 400 GW вятърна и слънчева енергия от 2023 г. насам, което е довело до 7% спад в производството на въглища между юни 2023 г. и юни 2024 г.
„С изграждането на нови възобновяеми енергийни източници, които сега са в състояние да отговорят на цялото нарастващо търсене на електроенергия в Китай, необходимостта от нови въглища намалява и има признаци, че централното правителство може да приеме тази промяна“, се казва в доклада.
Други примери за промяна на политиката включват решението на Китай да не одобрява нито един завод за стомана на въглища през първата половина на 2024 г. и хода на Пекин да даде приоритет на намаляването на въглеродните емисии, където напредъкът преди това се измерваше чрез подобрения на енергийната ефективност.
„Тази икономическа сила превърна чистата енергия от компонент на климатичната политика в крайъгълен камък на по-широките енергийни и икономически стратегии на Китай“, се казва в съобщението.
Въглищата ще продължат да играят основна роля
Въпреки положителното развитие във ВЕИ сектора, през първата половина на годината Китай започна да строи 41 GW въглищни централи с мощност 41 GW, които преди това са били разрешени – почти толкова, колкото са били построени през цялата 2022 г., и над 90% от глобалните общи мощности.
През 2022 г. и 2023 г. кризата в енергетиката и произтичащият от това фокус върху енергийната сигурност доведоха до скок в одобренията за разрешителни за въглища.
Новите предложения за проекти се забавят, се казва в доклада, но не със същата скорост като разрешителните, като 37,4 GW нови и преработени предложения са подадени през януари-юни, което е спад от 60,2 GW година по-рано.
Тъй като правителството се стреми да пусне в експлоатация 80 GW захранвана с въглища енергия тази година, завършването на проекти може да нарасне през втората половина на годината.
Експерти, анкетирани от CREA в края на миналата година, видяха, че Китай е на път да достигне връх в своите въглеродни емисии преди заявената цел за 2030 г. Новият доклад твърди, че Китай може да ускори действията си в областта на климата, като отмени нови въглищни централи, отбелязвайки, че съществуващият базов мощностен капацитет на Китай от 1890 GW вече бяха повече от достатъчни, за да посрещнат очакваните пикови енергийни нужди от 1450 GW.
Китай твърди, че строи нови въглищни мощности, за да осигури стабилност на мрежата и да защити електроснабдяването по време на периоди на пиково търсене, като например рекордните горещини през юли. Неговата заявена политика е да “контролира стриктно” проектите за въглищна енергия.
