Световните океани са в по-лошо състояние, отколкото се е предполагало. За това предупредиха учени, предупреждавайки, че ключово измерване показва, че времето за защита на морските екосистеми изтича. Окисляването на океана, често наричано „злият близнак“ на климатичната криза, се причинява, когато въглеродният диоксид се абсорбира бързо от океана, където реагира с водните молекули, което води до спадане на pH нивото на морската вода. То уврежда кораловите рифове и други океански местообитания и в екстремни случаи може да разтвори черупките на морските същества.
Досега не се смяташе, че окисляването на океана е преминало своята „планетарна граница“ – естествените граници на ключови глобални системи, като климат, вода и разнообразие на дивата природа, отвъд които способността им да поддържат здрава планета е застрашена. Шест от деветте планетарни граници вече са били преминати, заявиха учените миналата година.
Ново проучване на британската Плимутска морска лаборатория (PML), базираната във Вашингтон Национална океанска и атмосферна администрация и Кооперативния институт за изследване на морските ресурси към Държавния университет на Орегон обаче установи, че границата на окисляването на океана е била достигната и преди около пет години.
„Окисляването на океана не е просто екологична криза – то е бомба със закъснител за морските екосистеми и крайбрежните икономики“, каза проф. Стив Уидикъмб от PML, който е и съпредседател на Глобалната мрежа за наблюдение на окисляването на океана.
Проучването се основава на нови и исторически физични и химични измервания от ледени ядра, комбинирани с усъвършенствани компютърни модели и изследвания на морския живот, което дава на учените цялостна оценка за последните 150 години.
Намаляването на емисиите на CO2 е единственият начин за справяне с окисляването в световен мащаб
Анализът установява, че до 2020 г. средното състояние на океана в световен мащаб вече е било много близо до – а в някои региони и отвъд – планетарната граница за окисляване на океана. Това се определя като когато концентрацията на калциев карбонат в морската вода е с повече от 20% под прединдустриалните нива.
Колкото по-дълбоко в океана са търсили, толкова по-лоши са били откритията, казаха учените. На 200 метра под повърхността, 60% от световните води са превишили безопасната граница за окисляване.
„Повечето океански живот не е само на повърхността. Водите отдолу са дом на много повече различни видове растения и животни. Тъй като тези по-дълбоки води се променят толкова много, въздействието на окисляването на океана може да бъде много по-лошо, отколкото си мислехме. Това има огромни последици за важни подводни екосистеми като тропическите и дори дълбоководни коралови рифове, които осигуряват основни местообитания и места за размножаване на малките на много видове“, казва проф. Хелън Финдли от PML.
С понижаването на нивата на pH, калциращи видове като корали, стриди, миди и малки мекотели се борят да поддържат защитните си структури, което води до по-слаби черупки, по-бавен растеж, намалено размножаване и намален процент на оцеляване.
Авторите на доклада подчертават, че намаляването на емисиите на CO2 е единственият начин за справяне с окисляването в световен мащаб, но че мерките за опазване могат и трябва да се фокусират върху регионите и видовете, които са най-уязвими.
