Почти три четвърти от гласоподавателите в Казахстан казаха “да” на общонационален референдум, проведен на 6 октомври, който попита гражданите дали са съгласни с изграждането на атомна електроцентрала, съобщава Euractiv.
Според предварителните резултати, споделени от Централната референдумна комисия, 71,12 на сто от гласоподавателите са подкрепили изграждането на първата атомна електроцентрала в страната при избирателна активност от 64 на сто.
Алмати, най-големият град, регистрира избирателна активност от едва 25 процента, най-ниската регистрирана на този референдум. Съобщава се, че мнозинството от жителите са били против този план, но са решили да бойкотират вота.
От близо 8 милиона подадени гласа, над 130 000 бюлетини бяха обявени за невалидни. Около 83 000 други бяха признати за валидни, но не бяха зачетени, тъй като гражданите бяха гласували и за двете опции „да“ и „не“.
Повече от 50 на сто от имащите право на глас трябваше да участват в гласуването, за да бъде отчетен резултатът. Но въпреки гласуването „да“ на бюлетините с един въпрос, използвани на 6 октомври, много въпроси остават без отговор.
Протест преди вота
Съоръжението, планирано да бъде построено близо до езерото Балхаш в югоизточен Казахстан, ще струва 10-12 милиарда долара. Правителството на Казахстан очаква изпълнителите да осигурят финансирането.
Казахстан, един от най-големите производители на уран в света, вижда ядрената енергия като логичен избор за повишаване на енергийната сигурност в страната.
Кабинетът на президента Касим-Жомарт Токаев го рекламира като начин за постепенно премахване на електроцентралите, захранвани с въглища, на които Казахстан силно разчита.
Планът обаче беше посрещнат с критики поради опасения относно свързаните с това опасности, смъртоносното наследство от съветските ядрени опити и възможното участие на Русия в проекта за изграждане на нова централа.
Според съобщения в чуждестранни медии близо 30 активисти са били задържани в дните, довели до референдума, докато протестните митинги са били възпрепятствани от правителството. Международни наблюдатели, поканени да наблюдават процеса, обаче не съобщиха за оплаквания или нередности по време на гласуването.
Един от най-известните скептици, Асет Науризбаев, бивш топ мениджър на националната електрическа мрежа (KEGOS), призова за използването на възобновяеми енергии като вятърна и слънчева енергия като по-евтино решение за ядрената енергия.
Ядрено наследство
Страната има болезнена история с използването на ядрени материали. Казахстан служи като изпитателна площадка за ядрената програма на Съветския съюз, с повече от 460 теста, извършени между 1949 г. и 1989 г. на площадката в Семипалатинск, която затвори през август 1991 г.
Тези тестове направиха участъци от земя в североизточния регион Семей необитаеми, причинявайки невероятни щети на здравето на жителите наблизо и опустошавайки местната околна среда.
Казахстан все още беше част от Съветския съюз през 1986 г., по време на ядрената катастрофа в Чернобил, която остави мнозина със здравословни проблеми за цял живот, тъй като десетки хиляди казахи бяха включени в усилията за почистване.
Неотдавнашните операции на Русия в Запорожката атомна електроцентрала в Украйна засегнаха казахстанското общество, подхранвайки обществения скептицизъм и опасенията дали Москва ще участва в изграждането на проекта.
Освен руската Росатом, китайската Национална ядрена корпорация, южнокорейската Hydro & Nuclear Power и френската EDF са посочени като потенциални партньори, въпреки че казахстанските власти не са потвърдили коя компания може да ръководи проекта.
„От моя лична гледна точка международен консорциум, състоящ се от глобални компании с най-напреднали технологии, трябва да работи заедно в Казахстан“, каза президентът Токаев, след като гласува на референдума.
Той не предостави повече подробности, но изявлението се разглежда като опит за успокояване на страховете относно възможното участие на Москва. Но не е ясно дали гореспоменатите изпълнители ще бъдат отворени за мултинационален екип с Русия в него.
