За катастрофален срив в броя на двучерупчести мекотели се съобщава от испански рибари в Галисия, като някои запаси са намалели с до 90% в рамките на няколко години, предава Гардиън. Испанският регион е основният европейски източник на миди и, след Китай, най-големият производител в света на миди, които се отглеждат в естуарите.
Публикувани през този месец данни разкриват тревожен спад при мидите, които се събират на ръка при отлив, както и на тези, които се отглеждат на въжета, нанизани от дървени салове. През 2023 г. реколтата от миди е намаляла с 80% в сравнение с предходната година, докато някои сортове миди са намалели със 78%. Производството на миди миналата година е било най-ниското от четвърт век насам, спадайки от 250 000 тона през 2021 г. на 178 000 през миналата година.
На какво се дължи спадът?
Мария дел Кармен Бесада Мейс, която оглавява рибарската асоциация Сан Мартиньо в Риа де Аруса, един от основните източници на миди в региона, смята, че изменението на климата е отговорно за притеснителната ситуация.
„За съжаление нямаме достатъчно конкретни доказателства и това, което бихме искали, е някой да дойде и да направи правилно проучване, за да знаем какво стои зад това и какво можем да направим по въпроса. Ние сме ловци на миди и не знаем какво е решението, поради което се нуждаем от учени, които да ни помогнат с това. Правителството трябва да отдели малко пари за това изследване“, казва Бесада Мейс.
Другият основен фактор зад срива на запасите е замърсяването, според Марта Мартин-Борегон, отговаряща за океаните в Грийнпийс, Испания, която описва последните данни като „катастрофални“.
„Най-голямата причина е замърсяването от отпадъци, изхвърлени в устието, от селското стопанство и от фабрики, например като цеховете за рибните консерви“, казва тя.
В ход са планове за повторно отваряне на близката медна мина Туро-Пино, което потенциално ще създаде още повече отпадъци. Има широко разпространена опозиция срещу предложението за изграждане на огромен завод за целулоза в региона, който според Грийнпийс ще консумира 46 000 кубични метра вода на ден, еквивалент на цялата околна провинция Луго. Компанията за водоснабдяване на Галисия казва, че отпадъците се изхвърлят в морето повече от 2000 пъти годишно, от които 10% надхвърлят законовите граници на токсичност.
Друг фактор, който намалява солеността, в допълнение към проливните дъждове, е отварянето на язовирите при отлив. По-топлите води също привличат инвазивни видове, по-специално синия рак, роден в западния Атлантик и Мексиканския залив, който е ненаситен потребител на местни видове като раци паяк и кадифени раци. И двата вида имат висока пазарна стойност. Единственият повод за оптимизъм е, че производството на стриди леко се е увеличило.
„Не можем да си изкарваме прехраната така. Продължаваме да работим, но живеем от социални осигуровки“, казва Бесада Мейс.
