През 2023 г. глобалният капацитет за възобновяема енергия нарасна с най-бързите темпове през последните 20 години, което може да постави света в обсега на постигане на ключова климатична цел до края на десетилетието, обявиха от Международната агенция по енергетика (МАЕ).
Базираната в Париж агенция заяви, че бързият растеж на слънчевата енергия в Китай е основният двигател, тъй като светът е добавил близо 510 гигавата – достатъчно, за да захранва почти 51 милиона домове за една година – като Европа, Съединените щати и Бразилия също отбелязват рекорден растеж.
Постижимо ли е утрояването на използваната възобновяема енергия?
Изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол каза, че възобновяемата енергия е на път да се увеличи с 2,5 пъти до 2030 г. Това е по-малко от утрояването, за което страните се споразумяха на годишните преговори за климата на ООН СОР28 в Дубай миналия месец. Все пак Бирол смята, че целта е постижима.
Увеличаването на средствата за чиста енергия в развиващите се страни е най-голямото предизвикателство за достигане до 11 000 гигавата от близо 3400 гигавата през 2022 г. Успехът в постигането на целта за утрояване ще зависи от това“, каза той.
Страните си поставиха за цел да ограничат глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий на преговорите за климата в Париж през 2015 г., за да предотвратят най-лошите последици от изменението на климата. Земята е точно под тази граница, като учените тази седмица съобщиха, че 2023 г. е най-горещата година в историята и прогнозират, че януари ще бъде толкова топъл, че 12-месечен период ще надхвърли прага от 1,5 градуса за първи път.
Също така, за първи път от почти три десетилетия на подобни преговори, окончателното споразумение в Дубай спомена изкопаемите горива – въглища, петрол и природен газ – като причина за изменението на климата и каза, че светът трябва да се отдалечи от тях. Но не постави никакви конкретни изисквания за това, припомня Евронюз.
Растеж
Докладът прогнозира, че разгръщането на слънчева енергия и вятърна енергия на сушата до 2028 г. се очаква да се удвои повече от два пъти в Съединените щати, Европейския съюз, Индия и Бразилия в сравнение с последните пет години. МАЕ очаква 3700 гигавата мощности за чиста енергия да бъдат добавени до 2028 г. в 130 страни, като почти всички от тях ще бъдат слънчева и вятърна енергия.
Китай, който вече е световен лидер във възобновяемата енергия, вероятно ще представлява 60% от новия капацитет за чиста енергия, който ще започне да функционира към 2028 г.
Изследователите на МАЕ установиха, че цените на соларните компоненти през 2023 г. са намалели с почти 50% на годишна база. Те прогнозират, че намаляването на разходите и бързото внедряване ще продължат през 2024 г., тъй като производството надвишава търсенето.
Проблеми
Но МАЕ установи, че вятърната енергия е изправена пред повече предизвикателства, особено извън Китай, който има най-големия капацитет в света в сектора. Агенцията цитира проблеми, включително прекъсвания на веригата за доставки, по-високи разходи и бюрокрация, предотвратяващи по-бързите инсталации.
Докладът установява, че ключовите предизвикателства пред растежа на чистата енергия в развитите страни са несигурността на политиката, крехката икономическа среда и недостатъчните инвестиции в електропреносни мрежи, за да се приспособят по-големи комплекси от възобновяеми енергийни източници.
Основните предизвикателства в развиващите се страни са достъпът до финансиране за инсталиране на възобновяема енергия и липсата на силно управление и регулаторни рамки, които биха намалили рисковете и биха привлекли инвестиции.
Утрояването до 2030 г. също ще зависи от държавите, които ще ускорят издаването на разрешения и изграждането на инфраструктура за пренос и съхранение“, каза Шон Рай-Рош, съветник по политиката в климатичния мозъчен тръст E3G, който отдавна следи развитието на чистата енергия. “Правителствата и предприятията трябва да действат сега, за да защитят планетата за бъдещите поколения. Не можем да си позволим да чакаме – действието по-късно е твърде късно“, предупреди той.
Прочетете още:
5 ключови извода от историческото споразумение за климата на COP28
