Понятието надлежна проверка за правата на човека е залегнало в Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, приети през 2011 г. Тя е ключов елемент от отговорното корпоративно поведение, но често остава неясно какво всъщност означава и как се прилага на практика.
По същество, процесът на надлежна проверка дава възможност на компаниите последователно и структурирано да направят оценка на риска за правата на човека, следвайки различни стъпки:
- Вграждане в политиките – интегриране на ангажимента за човешки права в корпоративните стратегии и политики.
- Оценка на неблагоприятни въздействия – идентифициране на рисковете за засегнатите страни.
- Предприемане на действия спрямо неблагоприятните въздействия – предприемане на конкретни мерки за предотвратяване или минимизиране на риска.
- Проследяване на изпълнението и резултатите – мониторинг на ефективността на мерките.
- Комуникация на резултатите – прозрачна информация към различните заинтересовани страни.
- Компенсиране – предоставяне на ефективна форма на защита или обезщетение на засегнатите страни.
Често се поставя въпросът дали стандартна оценка на риска или социален одит на доставчиците не са достатъчни. Надлежната проверка обаче надгражда възможностите на тези инструменти. Тя позволява по-задълбочен анализ на неблагоприятните въздействия, идентифициране на възможности за тяхното предотвратяване или минимизиране, предприемане на конкретни мерки, проследяване на резултатите, комуникация към заинтересованите страни и предоставяне на ефективна форма на защита.
Оценката на риска за правата на човека (Human Rights Impact Assessment) е един от ключовите инструменти в процеса, защото позволява по-задълбочен анализ и ангажимент със засегнатите страни, включително и потенциално засегнатите.
Социалните одити също предоставят полезна информация, но дават само моментна „снимка“ на ситуацията. Те могат да оценят видимите практики, но не отразяват цялостната картина и рисковете, които не са очевидни.
Надлежната проверка и държавните предприятия
Изискването за надлежна проверка е ясно отразено в Ръководните принципи на ООН, включително:
- Принцип 4 – държавните предприятия също носят отговорност да зачитат правата на човека. Държавата може да изисква извършване на надлежна проверка не само от самите предприятия, но и от агенции и ведомства, както и от ръководителите на проекти, получаващи тяхната подкрепа.
- Принцип 7 – компаниите, които извършват дейност в страни с военни конфликти или повишени рискове за правата на човека, трябва да прилагат повишена надлежна проверка („heightened human rights due diligence“) и да адаптират своите процеси, за да минимизират потенциални нарушения.
Примери за надлежна проверка при предприятия с държавно участие
- Енергийно предприятие с държавно участие установява, че част от подизпълнителите му използват несигурни условия на труд. Чрез надлежна проверка идентифицира проблемните зони, въвежда стандарти за безопасност, проследява изпълнението и информира работниците и местните власти за предприетите мерки.
- Държавна водоснабдителна компания установява, че нови инфраструктурни проекти могат да засегнат местни общности и достъпа до вода. HRDD процесът включва консултации с местните жители, оценка на въздействието върху правото на вода, корекция на проектите и редовна комуникация с всички засегнати страни.
- Транспортно предприятие с държавно участие, което оперира в регион с повишени социални и политически рискове, извършва повишена надлежна проверка, за да се увери, че нови строителни проекти и работа с подизпълнители не водят до нарушения на правата на човека.
Надлежната проверка за правата на човека е не просто изискване на международните стандарти – тя е инструмент за управление на риска, защита на репутацията и укрепване на доверието на всички заинтересовани страни, особено когато става дума за държавни предприятия и компании с държавно участие.
