При все по-разединената политическа среда в Европа, изменението на климата не трябва да бъде жертва на политическата поляризация. Трансграничните стратегически партньорства са неразделна част от справянето с глобалните предизвикателства.
Това пише в свой коментар в Евронюз Гай Киони, главен изпълнителен директор на Missang, консултантска фирма за геостратегически мениджмънт.
На фона на нарастващото политическо разделение, на което сме свидетели в глобалния Запад, лидерите не успяват да насочат ефективно вниманието си към нарастващата опасност от климатичната криза. Изменението на климата представлява заплаха не само в Африка и развиващия се свят като цяло, но и в световен мащаб, като изисква незабавно внимание и значително време и инвестиции.
Все по-честите наводнения, повишаващите се температури, екстремните метеорологични условия и изчерпаните ресурси са само малка част от опасностите, пред които е изправено човечеството. Всички тези фактори водят до едни от най-големите миграции на хора от страна в страна в човешката история.
И все пак устойчивите отговори са постижими. Необходим е обаче взаимен ангажимент на партиите през политическото разделение. Въпросът за изменението на климата в Европа стана радикално политизиран, като всяка загриженост за околната среда все повече се възприема като въпрос на ляво ориентирана политика. В резултат на това с бюрократични ходове много необходими проекти бяха спрени.
В това време на голяма поляризация лидерите трябва да оставят настрана политическите различия, за да постигнат взаимно разбирателство по отношение на значението на декарбонизацията на глобалната икономика и екологичните практики. Те трябва активно да се ангажират с чуждестранни партньори в преследване на устойчиво развитие в съответствие с принципите на кръговата икономика.
Справянето с изменението на климата е от решаващо значение за много повече от важната задача за опазване на нашата естествена среда. Партиите отляво и отдясно на политическата пътека в Европа трябва да играят централна роля в осигуряването не само на енергийна сигурност, но и на икономическа стабилност за развиващите се страни, което от своя страна засилва икономическата устойчивост в самата Европа.
Инвестирането във възобновяема енергия и зелени технологии насърчава креативността, като същевременно насърчава процъфтяващите нови индустрии за създаване на допълнителни възможности за заетост. Те от своя страна имат положително въздействие върху спирането на нелегалната миграция, като се откриват икономически възможности за бъдещите мигранти в родните им страни. Важно е, че ангажирането с чуждестранни партньори укрепва дипломатическите връзки между отдалечени региони и насърчава международния бизнес сектор.
Европа не може да пренебрегне партньорите си в чужбина
Обединеното кралство вече се е утвърдило като една от най-сигурните по отношение на климата нации в Европа и единствената страна, която е намалила своите въглеродни емисии с над 50% през последните 35 години. Очаква се Лондон, заедно с Брюксел, да поеме ролята на лидер на международните дискусии за климата.
Европа вече се е позиционирала централно в климатичното пространство чрез своята програма „Образование за контрол на климата“, жизненоважен компонент на Европейската зелена сделка, целяща да образова бъдещите поколения относно важността на устойчивото развитие и зеления преход.
Обединеното кралство и Европа могат да повлияят положително на политиките в областта на климата, които освен това насърчават международното сътрудничество, водещо до значими действия.
Страните от Персийския залив като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ) вече признаха необходимостта от икономическа диверсификация и активно я преследват чрез широкомащабни инвестиции в устойчиви практики извън техните граници. Саудитска Арабия е в процес на изпълнение на своята амбициозна инициатива „Визия 2030“, диверсифицирайки силната зависимост на икономиката си от изкопаеми горива чрез подхранване на партньорства с държави като Мароко.
Поради изобилието си от природни ресурси и географското си позициониране, Мароко има способността да играе значителна роля във веригата за доставки на батерии за електрически превозни средства (EV) в цяла Европа. Въпреки че местоположението на Мароко действа като стратегически мост между Европа и Африка, Китай е основният бенефициент на зеления потенциал на страната, като китайски фирми инвестират над 700 милиона долара в марокански заводи за батерии, стремейки се даже да увеличат производството.
Китайското господство е очевидно и в Африка на юг от Сахара, като китайски фирми планират да инвестират 300 милиона долара в Замбия за достъп до производството на мед. Азиатската държава има дори по-мащабни планове за Зимбабве, където през ноември миналата година обяви инвестиция от почти 3 милиарда долара, за да осигури неограничен достъп до някои от най-големите залежи на литий в Африка.
Какво означават за Европа интересите на Китай в Африка?
Компенсирането на засиленото присъствие и геополитическото влияние на Китай в Африка остава в най-добрия интерес на Европа. Това обаче може да стане само чрез осигуряване на стабилна верига за доставки на критични минерали от региона до Европа.
По-близките отношения със страни като Саудитска Арабия и Мароко, които са се позиционирали като играчи на глобалното поле за сигурността на веригата за доставки на батерии за електромобили, трябва да играят роля в осигуряването на прехода на Европа към електрическа мобилност в световен мащаб.
Има нужда да се обърне внимание на нарастващия китайски контрол върху критичните минерали в Африка. Скорошен доклад на Wilson Center изчисли, че Пекин вече контролира около 8% от критичния минерален сектор в Африка, включително литий, кобалт и мед, всичките суровини, без които не могат да се произвеждат EV батерии.
Наистина, продължаващата липса на решителни действия от страна на европейските политици даде на Пекин значителна преднина пред Запада в технологиите за сигурност на климата, рискувайки да установи зависимост на Запада от ръководените от Китай иновации и производство.
Отношенията с нови съюзници в Африка са също толкова важни. Демократична република Конго, например, доказа подновения си ангажимент за справяне с изменението на климата чрез своите инвестиции в критичната минерална индустрия. Правителството на ДРК доказа, че е ефективен партньор, предоставяйки 3,5 милиона долара субсидии за проект за рафинерия за мед и кобалт, ръководен от Буенаса, първата интегрирана компания за търговия с метали в страната.
Проектът е насочен към мед и кобал, жизненоважни за акумулаторни батерии и съхранение на енергия, улесняващи насочването към електрическа мобилност и декарбонизацията на глобалната икономика.
Всички погледи са насочени към критичните суровини
Като се интегрира в глобалната верига за доставки на батерии за електромобили поради големите си запаси от мед и кобалт, ДРК все още може да се превърне в допълнителна важна връзка за производството на батерии за електромобили за Европа.
Сътрудничеството между страни като ДРК и Замбия може да създаде пазарна експанзия и да насърчи устойчиви практики за добив на регионално ниво. Въпреки че пътят напред е все още дълъг, работата за подобряване на тези проблеми трябва да се извършва заедно с установяването и развитието на така необходимите взаимоотношения с Европа.
Междурегионалните публично-частни партньорства със сигурност ще ускорят развитието и внедряването на зелени технологии, привличането на чуждестранни инвестиции и експертен опит, снабдяването с критични минерали, необходими за справяне с общите предизвикателства, и повишаването на капацитета на Европа да бъде лидер в устойчивостта.
Сратегическите инвестиции и международното сътрудничество ще бъдат от ключово значение за реализирането на този потенциал, осигурявайки по-зелено и по-устойчиво бъдеще за всички.
