Човешката дейност ускорява затоплянето на планетата и това вече поставя под риск както водата и хората, така и природата. През следващите десетилетия последиците вероятно ще се засилват, но учените подчертават, че бързите и решителни действия все още могат да предотвратят най-лошите сценарии на климатичните промени, предава BBC.
Изменението на климата представлява дългосрочната промяна в средните температури и метеорологичните условия на Земята. През последните около 100 години светът се затопля бързо, а това води до промени в климатичните промени. Според Метеорологичната служба на Обединеното кралство всяко десетилетие от 80-те години насам е по-топло от предходното.
Световната метеорологична организация (СМО) съобщава, че 11 от най-топлите години в историята са настъпили след 2015 г.
2024 г. е най-горещата, регистрирана някога, като климатичните промени са основният двигател на рекордните температури. Това е и първата календарна година, в която глобалното затопляне надхвърля 1,5°C спрямо прединдустриалните нива от края на XIX век, показват данни на Европейската климатична служба „Коперник“.
Температурите остават високи и през 2025 г., въпреки лекото охлаждане, свързано с естествения климатичен модел Ла Ниня.
Как хората причиняват изменението на климата?
Климатът на Земята винаги се е променял, но естествените фактори не могат да обяснят бързото затопляне, наблюдавано през последния век. Това е заключението на Междуправителствения панел по изменението на климата (IPCC) към ООН. Основната причина е човешката дейност – най-вече масовото използване на изкопаеми горива като въглища, нефт и газ в домакинствата, промишлеността и транспорта.
При изгарянето им се отделят парникови газове, предимно въглероден диоксид (CO2). Той действа като топлинно одеяло, задържайки допълнителна енергия в атмосферата близо до земната повърхност и повишавайки температурите.
От началото на Индустриалната революция количеството CO2 в атмосферата се е увеличило с над 50% – нива, невиждани в близката геоложка история.
CO2 от изкопаеми горива има отличителен химичен „отпечатък“, който съответства с този на нарастващите концентрации в атмосферата.
Какви ефекти от изменението на климата вече наблюдаваме?
Изменението на климата вече оказва огромно влияние върху света. Сред най-ясните последици са:
- по-чести и по-интензивни екстремни метеорологични явления като горещи вълни и обилни валежи
- ускорено топене на ледници и ледени покривки, което допринася за покачването на морското равнище
- свиване на арктическия морски лед
- затопляне на океаните, което усилва бурите и вреди на морските екосистеми
Тези промени вече имат сериозни последици за хората и икономиките по целия свят. Например, пожарите в Лос Анджелис през януари 2025 г. може да струват над 100 милиарда долара според някои оценки – едно от най-скъпите бедствия, свързани с времето, в историята на САЩ.
Много фактори са допринесли за тях, но според учените от World Weather Attribution (WWA) климатичните промени са увеличили вероятността от горещо и сухо време, което е създало условия за пожарите.
През 2022 г. части от Източна Африка претърпяха най-тежката си суша от 40 години, излагайки над 20 милиона души на риск от тежък глад. Според WWA изменението на климата е направило подобни суши поне 100 пъти по-вероятни. Уязвимостта на отделните общности определя кой е най-силно засегнат от тези екстремни явления.
Защо 1,5°C е толкова важна граница?
Колкото повече се затопля светът, толкова по-тежки стават последиците от климатичните промени. Близо 200 държави се ангажираха да ограничат глобалното затопляне до 1,5°C над прединдустриалните нива като част от Парижкото споразумение от 2015 г.
Тази цел се отнася до дългосрочно средно затопляне, измерено за период от около 20 години, а не до еднократно достигане на тази стойност в рамките на една година.
Дори при 1,5°C последиците ще бъдат сериозни за много региони. Но според IPCC затопляне от 2°C или повече би довело до значително по-тежки ефекти, включително:
- повече хора, изложени на екстремни горещини
- по-високи морски нива заради топенето на ледниците
- повишени рискове за продоволствената сигурност
- по-големи шансове за разпространение на някои климатично чувствителни болести като денга
- повече видове, застрашени от изчезване
- почти пълна загуба на кораловите рифове
Целта от 1,5°C е свързана и с опасенията за така наречените „преломни точки“ – прагове, след които климатичната система може да се промени рязко и необратимо. Не е ясно точно къде се намират те, но те могат да включват колапс на ледената покривка на Гренландия, топли течения в Атлантическия океан или допълнителна загуба на тропическите гори на Амазонка.
Според IPC между 3,3 и 3,6 милиарда души по света са силно уязвими към изменението на климата. Хората в по-бедните държави са изложени на най-голям риск, тъй като разполагат с по-малко ресурси за адаптация. Това поражда въпроси за справедливостта, тъй като тези страни допринасят с много малък дял към глобалните емисии.
Но ефектите могат да се усетят навсякъде. Например неуспехът на реколтата, свързан с екстремни метеорологични условия, би могъл да повиши цените на храните в целия свят.
Какво правят правителствата по отношение на климатичните промени?
Според IPCC постигането на нулеви нетни емисии на CO₂ е ключово за ограничаване на глобалното затопляне. Това означава максимално намаляване на емисиите и активно премахване на остатъчните количества от атмосферата.
Повечето държави вече имат цели за нулеви нетни емисии или обмислят такива. Има напредък в някои области – например растежът на възобновяемата енергия и електрическите превозни средства. Но въпреки това глобалните емисии на CO₂ остават на рекордно високи нива.
Световната метеорологична организация изчислява, че дългосрочното затопляне е достигнало между 1,34°C и 1,41°C през 2024 г. При сегашните темпове целта от 1,5°C може да бъде премината около 2030 г.
В реч през октомври 2025 г. генералният секретар на ООН Антонио Гутериш призна, че „превишаването“ на 1,5°C вече е неизбежно, предвид близостта до прага и високите емисии. Но той изрази надежда, че температурите могат да бъдат върнати под 1,5°C до края на века.
Без значителна промяна в настоящите политики обаче затоплянето може да достигне близо 3°C до 2100 г. Световните лидери се събират всяка година, за да обсъждат климатичните си ангажименти. Ето и резултатите от последните им срещи:
- COP30 (2025 г.) приключи без нови споразумения за изкопаемите горива или обезлесяването.
- На COP28 (2023 г.) страните се съгласиха, че е необходим „преход от изкопаеми горива в енергийните системи“.
- На COP29 (2024 г.) богатите държави обещаха поне 300 милиарда долара годишно до 2035 г. за подпомагане на развиващите се страни – значително по-малко от това, което по-бедните държави заявяват, че им е необходимо.
Следващият кръг от преговори, COP31, ще се проведе в Турция през ноември 2026 г.
Какво можем да направим ние?
Големите промени трябва да дойдат от правителствата и бизнеса, но и отделните хора могат да допринесат чрез ежедневни избори, като:
- по-рядко летене
- намаляване на енергийното потребление
- по-добра изолация и енергийна ефективност на домовете
- преминаване към електрически автомобили или живот без автомобил
- замяна на газовото отопление с електрически системи като термопомпи
- по-малка консумация на червено месо
Тези действия сами по себе си не могат да решат проблема, но могат да намалят личния въглероден отпечатък и да подкрепят по-широките системни промени.
