Само за два часа на 2 юли 2011 г. проливна буря, случваща се веднъж на хилядолетие, заля Копенхаген, Дания, причинявайки щети от почти 2 милиарда долара. Бедствието беше зов за събуждане, подтиквайки града да се трансформира в един от най-амбициозните „градове-гъби“ в света – революционен подход към градския дизайн, който се подготвя за бъдеще на екстремни метеорологични условия.
Тази способност на града да абсорбира дъждовна вода е ключова мярка за устойчивост на климата. Някои градски центрове, като крайбрежния Окланд, Нова Зеландия, който получава обилни валежи, се възползват от природни дадености като изобилие от паркове и зелени пространства, които помагат на излишната вода да се оттече бързо.
Други, като Копенхаген, трябва проактивно да разработват решения в отговор на нарастващите климатични заплахи. Чрез преплитане на зелени пространства с иновативна инфраструктура, градовете-гъби се превръщат в критичен модел за градско оцеляване през XXI век.
Какво представлява градът-гъба?
Концепцията се приписва на китайския ландшафтен архитект Конгджиан Ю и в крайна сметка става част от китайската политика за урбанизъм през 2014 г. Оттогава той е удостоен с наградата „Оберландер“ за 2023 г. за работата си по справяне с градските наводнения, ускорени от изменението на климата.
Израснал в селски Китай, Ю развива осъзнатост за сезонното движение на естествените водни пътища и ролята на растителността за забавянето на течението им. Но както той обясни пред Фондацията за културен пейзаж, стояща зад наградата „Оберландер“, именно наблюдението на въздействието на „сивата инфраструктура“ и замърсяването върху деликатните местни напоителни мрежи го е подтикнало към разработването на философията на града-гъба.
Базирана на дългогодишни китайски напоителни практики, концепцията използва естествени дренажни системи в градските райони, за да намали вероятността от наводнения, недостиг на вода и ефекта на градския топлинен остров, и сега се използва по целия свят.
Примери за градове-гъби
Окланд оглавява списък с градовете-гъби, според проучване на фирмата за професионални услуги Arup. Градовете-гъби работят в синхрон с природата, за да абсорбират бързо обилните валежи, вместо да разчитат единствено на сива инфраструктура като тръби и помпи.
„Гъбената“ способност на един град се влияе от баланса между синята (езера, канали), зелената (трева, дървета) и сивата (сгради, твърди повърхности) инфраструктура. Видовете почви и растителността, както и потенциалът за оттичане на вода, също играят роля.
Пясъчните почви обикновено са по-гъбести от по-глинестите почви, но дълбочината на почвата и дълбочината до подпочвените води също оказват влияние. Ако нивото на подпочвените води е близо до повърхността, това намалява капацитета на почвата за ефекта на гъба.
Въпреки че е най-населената градска зона в Нова Зеландия, Окланд е богат и на зелени площи. Къщите му често имат прилични градини, а има и редица големи паркове. Половината от територията на града е покрита със зелена или синя инфраструктура. Това е един от най-високите проценти в доклада на Arup, само незначително зад Найроби в Кения.
Въпреки че пасищата на Найроби го правят сравнително зелен град, той има по-висок потенциал за оттичане от другите анализирани градове, поради високия процент глина в почвата. Това го прави малко по-неподходящ за град-гъба.
Най-малко „гъбест“ град, анализиран от Arup, е Сидни в Австралия, който има само 24% зелени или сини площи, с много паркове, разположени извън града. Центърът е до голяма степен застроен и в резултат на това има непропускливи бетонни повърхности. Освен това Сидни има умерено висок потенциал за оттичане, с доста богата на глина почва.
Копенхаген: Казус в действие
За разлика от градовете, оценявани по естествен „гъбен“ ефект, датската столица Копенхаген предоставя водещ пример за град, който проактивно се превръща в гъба.
Подтикнат от катастрофалното наводнение през 2011 г., градът стартира своя „План за управление на пороите“, за да се предпази от екстремни валежи и покачване на морското равнище. Планът майсторски съчетава зелена инфраструктура, като паркове, предназначени да задържат вода (парк Енгхейв) и пропускливи обществени площади (площад Карън Бликсенс), с масивна сива инфраструктура, като големи подземни тунели за съхранение и пренасочване на оттичането на дъждовни води. Този хибриден подход превърна Копенхаген в глобален модел за адаптация към климата.
Други скорошни инициативи включват горския парк Бенджакити в Банкок и възстановяването на влажните зони в Саня, както и градското планиране за създаване на „гъба“ в Берлин и Джакарта, показващи глобален импулс в адаптирането на градските пейзажи за устойчивост на наводнения.
Как градовете-гъби могат да предотвратят наводнения?
Градовете-гъби са способни да абсорбират излишната вода и да я освобождават по-бавно обратно в реките и водните системи. Изменението на климата вече оказва влияние върху нашите метеорологични системи, причинявайки повече наводнения и по-обилни валежи, както и суши. Въздействието на това екстремно време ще бъде по-голямо, колкото повече се затопля планетата. До 40% от глобалните бедствия, свързани с времето, са свързани с наводнения, според последните данни на Организацията на обединените нации.
Трябва да измерваме и да отдаваме по-голяма стойност на зелената и синята инфраструктура – дървета, трева и езера – казват от Arup, посочвайки, че дори трябва да проектираме градовете, имайки предвид съществуващия „гъбен“ ефект. Природосъобразните решения за изменението на климата са средно с 50% по-рентабилни от инженерните алтернативи и осигуряват с 28% повече добавена стойност от сивата инфраструктура.
