Глобалните температури се повишават и опустошителните последици се виждат в цяла Европа. След най-горещото лято в историята, 2024 г. е на път да бъде най-топлата година от началото на воденето на статистиката, предава Евронюз.
Световната метеорологична организация заяви, че има 80% шанс средната годишна глобална температура временно да надхвърли 1,5C над прединдустриалните нива за поне една от следващите пет години.
Емблематичният международен договор за климата – Парижкото споразумение – включва ангажимент да се опитаме да предотвратим повишаването на температурите с повече от 1,5C над прединдустриалните нива. Но наскоро ООН предупреди, че светът не прави достатъчно, за да поддържа затоплянето под нивата, които биха предотвратили катастрофални последици.
Какво представлява Парижкото споразумение?
Парижкото споразумение е правно обвързващ международен договор относно изменението на климата. То беше прието на COP21 от 194 страни (193 държави плюс ЕС) на 12 декември 2015 г. След това Парижкото споразумение влезе в сила на 4 ноември 2016 г.
Най-важният ангажимент на страните в договора е да се опитат да предотвратят повишаването на глобалните температури с повече от 1,5C и да ги поддържат „доста под“ 2C над прединдустриалните времена. Тази цел беше избрана, защото доказателствата сочат, че нарушаването на това ограничение ще отприщи тежки въздействия върху климата, включително наводнения, горещи вълни и силна суша.
Парижкото споразумение включва и други ангажименти от страните, които са го приели, включително предоставяне на финансиране за по-бедните страни за преход на техните енергийни системи и адаптиране към последиците от изменението на климата. Подписалите също трябва да се стремят да намалят своите емисии до нула между 2050 и 2100 г.
Парижкото споразумение е важен договор за изменението на климата, защото за първи път всички нации се обединиха, за да се справят с кризата и да се адаптират към последиците от нея.
Какво направиха страните след Парижкото споразумение?
Тъй като науката за климата се развива и зелените технологии се подобряват, целите на всяка страна очевидно трябва да бъдат актуализирани. Ето защо Парижкото споразумение работи върху петгодишен цикъл, който стимулира все по-амбициозни действия в областта на климата.
Държавите представят своите национални планове за климата, известни като национално определени вноски (NDC) от 2020 г. насам. Те очертават какво ще направят, за да намалят своите емисии на парникови газове и да постигнат целите на Парижкото споразумение. Всеки цикъл се очаква да покаже по-висока степен на амбиция от предишния.
Всяка година страните се срещат на международни преговори за климата, известни като Конференция на страните или COP. Именно на 21-вата COP в Париж бяха уточнени подробностите по Парижкото споразумение. Тези годишни конференции сега служат като ключова възможност за подписалите страни да напреднат в усилията си към постигане на целите на споразумението.
Как обаче се справят страните с придържането към границата от 1,5C? Краткият отговор е „не много добре“. Миналия месец ООН предупреди, че настоящите политики в областта на климата ще доведат до вероятно затопляне с 3,1C до 2100 г. Последната равносметка на NDC на страните установи, че националните политики за намаляване на емисиите на парникови газове са много далеч от необходимото за ограничаване катастрофално затопляне.
Тревожната новина дойде в същия ден, в който Световната метеорологична организация обяви, че атмосферните концентрации на емисии на парникови газове са скочили до рекордно високи нива през 2023 г.
Какво означава това за COP29?
Тазгодишните разговори за климата COP29, трябва да се проведат в Баку, Азербайджан този ноември. Очаква се страните да постигнат резултати по няколко ключови приоритета на тези преговори. Това включва постигане на споразумение за нова цел за финансиране на климата, изисквана съгласно условията на Парижкото споразумение, известна като новата колективна количествена цел (NCQG), както и по-ясни насоки за търговия с международни въглеродни кредити.
Много държави също могат да използват COP29 като възможност да обявят своите актуални NDC, крайният срок за които изтича през февруари 2025 г.
Следващата година COP в Бразилия ще отбележи 10 години от подписването на Парижкото споразумение и пет години до целта за 2030 г. за намаляване наполовина на глобалните емисии. Очаква се това да бъде по-ключов момент за действие в областта на климата.
Успех на COP29 обаче може да означава и по-добри политически условия за постигане на повече през следващата година. Гарантирането, че основните принципи са взети под внимание, би означавало страните да започнат COP30 в Белем с напълно работещо Парижко споразумение.
