Най-голямото водно тяло в света без излаз на море се свива със скорост, която може критично да застраши емблематичен вид тюлен, да изложи на риск крайбрежните общности и да освободи токсичен прах, разкриват нови изследвания.
Нивата на водата в Каспийско море – което граничи с Азербайджан, Иран, Казахстан, Русия и Туркменистан – спадат, тъй като повишаващите се температури означават, че повече вода се изпарява, отколкото се влива.
Дори ако глобалното затопляне бъде ограничено до под 2°C, е вероятно Каспийско море да спадне с 5 до 10 m, губейки 112 000 km² от сегашния си размер от 387 000 km². Ако не се контролира, изменението на климата може да доведе до спад на водните нива с цели 21 m до 2100 г.
Изследователи от университета в Лийдс на Обединеното кралство вече са начертали какво означава това за биоразнообразието и човешката инфраструктура в региона. Тъй като много от най-важните райони на Каспийско море са разположени в плитки води, те казват, че са необходими спешни действия за защита на видовете и крайбрежните общности.
Опасности за местната фауна
Каспийските тюлени се срещат изключително в соленото Каспийско море, където са се адаптирали към големи колебания в температурата.
Между януари и март тюлените раждат малките си с бяла козина върху леда в северната част на Каспийско море. Но дори спад от 5 метра може да намали площта на това местообитание с до 81%, оказвайки огромен натиск върху вече намалената популация.
Каспийският тюлен беше включен в списъка на застрашените от Международния съюз за опазване на природата (IUCN) през 2008 г. поради широк набор от стресови фактори, включително сондиране за нефт и газ, корабоплаване и вече очевидните признаци за промяна на местообитанията от изменението на климата.
Свиващото се море също ще направи недостъпни зоните, където тюлените почиват на сушата. Въпреки че намаляващите нива на водата може да създадат някои нови острови, все още не е известно дали те ще бъдат подходящи алтернативи.
Много други видове също са застрашени от оттеглянето на Каспийско море, а въздействието върху околната среда е широкообхватно.
Каспийският басейн някога е бил дом на най-разнообразния набор от есетрови риби в света, древно семейство големи риби. И петте вида каспийски есетрови риби, които хвърлят хайвера си в реките, са критично застрашени поради прекомерния улов за тяхното месо и хайвер.
Сега по-плитките части на морето, които есетрите обитават през лятото и есента, са изправени пред потенциално намаляване на размера си с до 45%, което може да спре рибата да достигне до местата си за хвърляне на хайвер във Волга, Урал и други входящи реки.
Каспийско море също е глобално важно местообитание за птици, мигриращи между Европа, Азия и Африка. Тези птици разчитат на крайбрежни лагуни и тръстикови масиви за почивка, подслон и храна по време на своите миграции, но такива местообитания са уязвими към загуба, когато водите се оттеглят.
Общо 10 метра спад на водните нива би унищожил четири от 10 типа екосистеми, уникални за Каспийско море. Морските защитени зони, защитени заради тяхното биоразнообразие, биха изчезнали почти напълно – с изключение на много малко количество вода в Казахстан.
Какви са последиците за хората?
Повече от 15 милиона души живеят около бреговете на петте каспийски страни и разчитат на морето за риболов, корабоплаване и търговия. В северната част на Каспийско море констатациите показват, че някои селища, пристанища и промишлени съоръжения може да се окажат далеч от нови брегове.
Очаква се пристанищата в Баку (Азербайджан), Анзали (Иран) и Актау (Казахстан) да видят увеличение на разстоянието до брега с 1 км или повече, докато при Туркменбаши (Туркменистан) и Лаган (планирано място в Русия) това разстояние може да нарасне от 16 км до115 км.
Крайбрежните общности на север вероятно ще бъдат засегнати най-тежко, тъй като приходите от риболов ще изчезнат. А изменението на климата може да причини двоен икономически удар, тъй като загубата на вода от Каспийско море ще промени регионалния климат – което ще доведе до по-ниски валежи в Централна Азия, което ще затрудни селскостопанската работа.
Има и неотложни здравословни проблеми. Веднъж изложено, сухото морско дъно има вероятност да отдели прах, съдържащ промишлени замърсители и сол, което представлява сериозна заплаха за човешкото здраве. Подобна е ситуацията с Аралско море, където солените прашни бури от пресъхналото морско дъно продължават да разболяват хората.
Предвид многобройните рискове, които изменението на климата представлява за Каспийско море, времето е от съществено значение.
„Изглежда известно понижаване на нивото на Каспийско море е неизбежно, дори и с действия за намаляване на глобалните емисии на парникови газове. Въпреки това, с очакваните ефекти, развиващи се в продължение на няколко десетилетия, би трябвало да е възможно да се намерят начини за защита на биоразнообразието, като същевременно се защитават човешките интереси и благополучие. Това може да звучи като дълъг срок, но като се имат предвид огромните политически, законодателни и логистични предизвикателства, препоръчително е да се започне действие възможно най-скоро, за да се даде най-добрият шанс за успех“, казва д-р Саймън Гудман от Факултета по биология към Университета в Лийдс, който ръководи изследването.
