Кои са най-важните реформи в енергетиката и политиките за климата в Европа? На този въпрос отговаря нов доклад на EPICENTER, разпространен от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Докладът е продължение на „Европа в глобалната надпревара: Преоткриване на конкурентоспособността на ЕС“ част от инициативата „A Blueprint for the European Commission” на EPICENTER. Тези усилия имат за цел да дадат отправна точка на новата Европейска комисия за бъдещето на Европейския съюз. EPICENTER е независима мрежа от дванадесет водещи мозъчни тръста от цяла Европа. Тя се стреми да информира европейския политически дебат и да насърчава принципите на свободното общество, като обединява експертния опит на своите членове. ИПИ е сред 12-те пълноправни членове на мрежата.
Климатичните цели изместват конкурентоспособността и енергийната сигурност
Политиката на Европейския съюз в областта на енергетиката и климата все повече се ръководи от климатичните цели, които изместват други също толкова важни, като конкурентоспособността и енергийната сигурност. Освен това амбициозните цели в областта на климата бяха подкрепени от нарастващ брой нормативни актове, които създадоха високи административни разходи и добавиха няколко слоя допълнителни цели, свързани с фаворизиране на конкретните технологии за намаляване на емисиите, юнапример задължителни цели за възобновяемата енергия и енергийната ефективност, както и неравностойно третиране на нисковъглеродните технологии.
Система за търговия с емисии
Макар амбицията за намаляването на емисиите на CO2 да отразява социалните и политическите предпочитания на европейците, регулациите, които посочват „печеливши“ и „губещи“ технологии, увеличават общите разходи и така подкопават тяхната легитимност в обществото, особено сред хората с по-ниски доходи. Икономически по-ефективният начин да се преследват целите, свързани с климата, е да се разчита на пазарните сили, а не на забрани и задължения. Това може да стане, като се заложи в по-голяма степен на основния стълб на европейските политики в областта на климата – на системата за търговия с емисии на ЕС. Определянето на цените на въглеродните емисии е най-ефективният от гледна точка на разходите инструмент за стимулиране на намаляването на емисиите.
Еднакъв подход към всички нисковъглеродни технологии
За да функционира по най-добрия начин ценообразуването на въглеродните емисии, всички нисковъглеродни технологии трябва да бъдат третирани еднакво, като се отчитат ползите за околната среда, които те носят. Ядрената енергия и улавянето и повторната употреба на въглеродни емисии например трябва да бъдат третирани също толкова благоприятно, колкото и възобновяемите енергийни източници. По същия начин всички въглеродни емисии следва да се оценяват еднакво в системата за търговия, независимо от техния източник. За тази цел трябва да се предприеме цялостна реформа на енергийното данъчно облагане.
Рестарт на процеса на либерализация
Пазарните механизми ще отключат потенциала да ангажират както потребителите, така и производителите. Процесът на либерализация на пазарите на електроенергия и газ започна през 90-те години на ХХ в., но след това беше застрашен от индустриални политики, които промениха разпределението на капитала, като например технологични субсидии за възобновяеми енергийни източници и повсеместно регулиране на крайните цени. Процесът на либерализация следва да започне отново, като целта е да се създаде конкурентен вътрешен пазар и да се премахнат всички все още заложени в системата ценови регулации. Следва да се насърчи изграждане и развитие на трансграничната мрежова инфраструктура, за да се постигне по-пълна интеграция и да се разшири обхватът на пазара.
Нужда от изкопаеми горива
Въпреки всички усилия, ЕС все още ще се нуждае от изкопаеми горива дори при сценарий с нулево нетно потребление. Ето защо вътрешните ресурси трябва да се използват не само защото това може да допринесе за енергийната сигурност на Европа, но и в името на околната среда. Добивът на нефт и газ в Европа обикновено се извършва при по-високи екологични стандарти, отколкото в други части на света; освен това пренасянето на големи количества изкопаеми горива на дълги разстояния изисква и потребление на изкопаеми горива, което допринася за емисиите на CO2. Вътрешните ресурси от изкопаеми горива могат да бъдат част от стратегия за едновременно повишаване на конкурентоспособността, сигурността и устойчивостта.
