Вероятно планетата ни ще се затопли с 1.5°C до 2°C до края на XXI век и това ще има ефект върху здравето ни. Климатичните промени ще се отразят на редица инфекциозни заболявания, повече алергии, рак на кожата заради UV лъчите и дори изостряне на състояния като депресия и Алцхаймер.
Не всички могат да се предпазват от тези последствия ефективно. Най-вече това са деца и възрастни, както и хора с предишни заболявания и с имунна недостатъчност. Според проучване на Института „Робърт Кох“ в Германия, социалните фактори, обаче, също имат огромно значение. Условията на живот и условията на труд могат да добавят излишен риск към природните и медицински явления, които определят дължината на човешкия живот.
Социалните групи в неравностойно положение са особено уязвими и често нямат достъп до нужните средства, с които да се предпазят от промените в климата. Също така, те често са изложени на допълнителен риск само заради районите, в които живеят.
Този здравен дисбаланс между социално-икономическите прослойки може да навреди на цялото общество, като изостри социалните неравенства между хора и ги превърне в здравни.
Климатичните промени и уязвимите групи
От една страна, жегата и климатичнните промени засягат пряко всички „под слънцето“, но някои хора са по-уязвими. Главно това са деца, бременни жени и възрастните – хора чиито телесни системи за регулиране на температурата все още не работят, или вече не работят. България е от държавите в ЕС със застаряващо население – хората над 65 годишна възраст са близо 21% от населението на страната.
Според бившия служебен социален министър Лазар Лазаров, през 2022 г. всеки трети пенсионер в страната живее под прага на бедността – определен на 504 лева на месец.
Друга уязвима група са хората, които не могат да избягат от жегата по професионални причини – готвачи, пожарникари, строителни работници, полски работници и т.н. Често тези професии се изпълняват от физически здрави и млади хора, които са принудени да работят в най-опасните часове на деня.
Също така, това често са недоходоносни професии и хората, които ги упражняват често са изложени на същите топлинни условия и у дома. Много хора в неравностойно положение живеят в малки и пренаселени жилища, които нямат изолация, климатик или особена защита от слънцето.
Градът като проводник на жегата
Според Андреас Мацаракис, един от авторите на проучването, жилищните условия са голям проблем за здравето и човешкия организъм. В интервю за Tagesschau, той поясни, че хората с ограничени финансови възможности тенденциозно живеят в райони, които не се охлаждат достатъчно дори и през нощта.
По-бедните градски райони рядко имат алтернативи на урбанизирания бетон като зелени площи, дървета или водни площи. За сметка на това, често са гъсто населени, обградени от широки булеварди и значително по-горещи. Редица проучвания показват, че хората с най-малко възможности живеят в най-горещите части на града.
Според данни на Института „Робърт Кох“, хората в неравностойно положение са със значително по-лошо здравословно състояние. Данните сочат, че за жените това означава средно 8 години по-малко продължителност на живота. За мъжете разликата е 11 години.
Още по темата: