Една от съвременните концепции, прилагани при планирането на градовете, е “15-минутният град”. Основната ѝ идея е всичко най-важно да бъде на 15 минути (това се счита за приемливо пешеходно разстояние) – от детски градини и училища до паркове, магазини и места за развлечение.
Според експерти от “Екипът на София” – за да можем да реализираме концепцията в столицата, са ни нужни две неща – устройствени планове, които стимулират мултифункционалността и създаването на обществени сгради в кварталите и специално изградена физическата среда – свързаност между кварталите и пространствата, условия за безопасно пресичане, наличие на тротоари и алеи.
За да стане животът в градовете по-здравословен, по-устойчив и по-справедлив социално, трябва коренно да променим облика им. С разрастването им по целия свят се увеличават и проблемите, предизвикани от лошото градоустройство. Социалното неравненство, претовареният градски транспорт, смогът и свързаните с него рискове за здравето са само някои от тях. Затова концепцията за 15-минутния град трябва да се базира на бързо административно обслужване и придвижване в града.
Карлос Морено от Сорбоната първи формулира идеята, още през 2016 година, всеки да може да стигне бързо до работа, магазина, училището, болницата, парка и всичко останало. За да бъдат т.нар. 15-минутни градове по-устойчиви, градоустройството трябва да е премислено. Паркове, спортни площадки, киносалони и магазини трябва да са разположени навсякъде, където живеят хора. 15-минутният град е пряко свързан и с нова концепция за движението. На първо време по-малко автомобили и повече пространство за пешеходци и велосипедисти, безопасни пътища за деца, хора с увреждания и възрастни хора, както и специализирани пространства за социални активности, пише Kmeta.bg.
От Париж до Шанхай: все повече градове се обновяват
На някои места по света вече налагат концепцията за 15-минутния град или планират да го направят. Методите им са разнородни – някои се целят в 20-минутен, а други в 10-минутен град, но се концентрират най-вече върху отделните квартали, без да се борят за нов дизайн на целия град.
Френската столица Париж е сред пионерите, пише “Дойче Веле”. Някои кандидат-кметове дори включват концепцията в предизборната си кампания и вече работят по реализирането на идеята за 15-минутния град. Във фокуса на парижкия проект са училищата, които трябва да станат център на съответните квартали. Част от някои училищни дворове дори се преправят на зелени площи, за да може извън учебно време да се използват и за други неща – особено през уикендите и ваканциите. Общо 140 000 от паркоместата в града пък ще бъдат преправени на паркове, детски площадки и места за паркиране на велосипеди.
Шанхай представи своята концепция за 15-минутния град още през 2016 година. Според нея всички в града трябва да успяват да вършат ежедневните си дейности за 15 минути пеша. 50 други китайски градове искат също да приложат идеята.
“Суперблоковете” на Барселона
Испанският град Барселона пък експериментира с т.нар. Superilles (суперблокове). Няколко сгради са свързани в “суперблок”. А достъп с автомобил до тях имат само живущите и доставчиците.
Много пътища вече са затворени за автомобили по други причини. Където преди е имало паркинги, сега растат дървета, играят деца, а пенсионерите си почиват на сенчести пейки сред зеленчукови и цветни градини.
Наричат този подход “тактическа урбанизация”. Различните концепции се изпробват за по няколко месеца, а за това време може да се прецени дали са подобрили, или влошили ситуацията. В Барселона целта е трафикът да се намали с 21%. В бъдещето вместо 56 на сто от жителите на града да са изложени на замърсяване над позволените стойности, такъв проблем ще имат само 6% от тях.
Проблем за бизнеса?
Ако хората не се нуждаят от автомобил в ежедневието си, пестят пари. Градовете, които инвестират във велоалеи, пътеки за разходка, градски транспорт и зелени площи, са и по-привлекателни за туристите. По-малко автомобили в града са от полза и за градската управа – това значи, че тя харчи по-малко за реконструкция на пътища и обществено здраве.
Много бизнеси първоначално са скептично настроени към идеята, защото се опасяват от спад в продажбите, ако клиентите не могат вече да стигнат до тях с кола. Всъщност обаче и бизнесът може да се възползва от идеята за 15-те минути. В град Портланд в САЩ например трафикът е намалял с 20 на сто. В същото време местните бизнеси печелят по 1,2 милиарда долара повече, защото повече пешеходци и велосипедисти пазаруват от тях.
Универсално решение няма
Целта е възможно най-много хора да се възползват от промяната, но не и да се създават допълнителни социални неравенства. Според експерти това може да бъде постигнато, като се включат възможно най-много части на градовете в съответните проекти. Това изисква и преосмисляне на класическата идея за разделяне на града на център, жилищни квартали, предградия, бизнес квартали и периферия – тази концепция е вредила години наред на общества по целия свят, засилвайки социалното неравенство.
Едно е сигурно – необходима е политическа воля и малко смелост, както и диалог с хората и всички замесени участници – защото универсално решение няма. Социалната, икономическа и екологична структура на всяко едно място е различна и мерките трябва да се подбират в зависимост от контекста и условията.
Прочетете още:
