Предварителното споразумение между Съединените щати и Иран от неделя за прекратяване на войната доведе до рязък скок на фондовите пазари, след като цените на петрола и газа паднаха до най-ниското си ниво от началото на март. Означава ли обаче това, че енергийната криза е решена? Не съвсем. Ако приемем, че мирното споразумение се запази, все още има опасения относно сигурността на Ормузкия проток, засилването на конкуренцията за доставките на природен газ и съдбата на разрушената критична инфраструктура, чийто ремонт може да отнеме години, пише Политико.
Цените на енергията в Европа са свързани със световните енергийни пазари. Най-непосредственият ефект от сделката, която удължи прекратяването на огъня, се очаква да бъдат по-ниските цени. И те вече падат. Във вторник референтната цена на суровия петрол Brent падна под 80 евро, най-ниското ниво от началото на март. Междувременно референтната цена на природния газ в Европа падна до най-ниското ниво от средата на април (въпреки че търговците казват, че вече е подценена).
Има реални основания за оптимизъм. В доклад, публикуван в началото на седмицата, фирмата за проучвания на стоки Kpler заявява, че щетите по петролната инфраструктура са ограничени и че може да отнеме едва шест седмици, за да се възобновят изтичанията, като се очаква иранското производство да се възстанови най-бързо.
Атаките срещу инфраструктурата и затварянето на Ормузкия проток означават, че дневно се произвеждат около 12 милиона барела петрол по-малко. Но Kpler прогнозира, че тази цифра може да намалее до само 2,6 милиона барела на ден до края на август, ако споразумението се запази, като се очаква доставките от Ирак и Кувейт да достигнат нивата си отпреди войната до декември.
Това би могло също да облекчи натиска върху критично важни рафинирани продукти като авиационното гориво, което Европа трябваше да осигури от алтернативни източници, като Нигерия и САЩ, за да избегне недостиг, въпреки че щетите по рафинерийната инфраструктура в региона правят постепенното завръщане по-вероятно.
Но все още има много проблеми за решаване. Според Даниел Крал, главен икономист в Oxford Economics, спадът на цените на газа и петрола през последните два дни в крайна сметка е сравнително „ограничен“ и се основава на по-широк спад на енергийните пазари, който е в ход от началото на мирните преговори.
„Далеч не сме вън от опасната зона“, казва той, отбелязвайки, че цените все още са далеч от нивата си отпреди войната. Това отчасти се дължи на скептицизма относно това какво евентуално ще съдържа мирното споразумение, което в момента е все още предстоящ меморандум за разбирателство – ако приемем, че ожесточените разногласия не само относно Ормузкия проток, но и относно бъдещето на иранската ядрена програма, бъдат изгладени.
„Ще е необходимо време и за премахване на мините, които Иран е поставил от другата страна на пролива след американско-израелските атаки през февруари, както и за изчисляване на застрахователните премии и оценка на нивото на щетите. В това отношение днешната пазарна реакция изглежда твърде добра. В най-добрия случай това просто отразява факта, че тази сделка изглежда по-реална от предишните, рекламирани от САЩ. След 37 обявления за сделки от Доналд Тръмп, това е първата, която Иран действително потвърди“, казва Карстен Бжески, глобален ръководител на макроикономическите въпроси в ING.
Ще има ли такса за преминаване през Ормузкия проток?
Един от най-големите спорни въпроси е дали Техеран ще наложи такси върху доставките през Ормузкия проток. Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви през уикенда, че протокът ще бъде отворен безплатно с незабавен ефект, но оттогава администрацията му зае по-нюансирана позиция след противоречиви изявления от Иран, който заяви, че иска да наложи такса.
И в двата случая, анализатори и ръководители на корабоплавателната индустрия казват, че подобни нови разходи биха могли да възпрепятстват усилията за възстановяване на транзита през пролива, както беше преди войната, което ще запази свиването на доставките по-дълготрайно.
Хомаюн Фалакшахи, петролен анализатор на Kpler, е провел директни анкети сред собственици и оператори на кораби. Мнозинството е изразило нежелание да влязат отново в пролива, ако бъде наложена такса. Докладът на Kpler междувременно отбелязва, че 118-те натоварени танкера, които в момента са блокирани в пролива, биха могли да напуснат незабавно, но това би представлявало „еднократно изчистване на натрупаните товари“. Възобновяването на обичайния транзит може да бъде много по-бавно, като се увеличи до 12 танкера на ден в рамките на един месец – половината от нивото преди войната.
Maersk, водеща световна корабна компания, предупреди в понеделник, че информацията все още е ограничена и е „твърде рано да се оцени“ как сделката ще се отрази на бизнеса ѝ.
Поведението на Китай ще определи границите на пазара
Дори ако проливът бъде напълно отворен отново, анализаторите казват, че за поне един ключов енергиен продукт – втечнен природен газ, Европа все още е изправена пред ожесточена конкуренция с Азия през лятото.
Щетите по инфраструктурата, чието пълно възстановяване може да отнеме години (въпреки че докладите сочат, че може да бъдат отстранени по-рано), вече са оказали натиск върху доставките на горивото, на което както Азия, така и Европа разчитат за захранване на леката промишленост и производство на електроенергия за милиони домакинства.
„Други фактори биха могли да засилят конкуренцията между двата континента. Европа, от своя страна, изостава от целите на ЕС за презареждане с газ поради войната и рискува паническо купуване, ако не навакса до зимата. Това увеличение на търсенето може да я принуди агресивно да надмине Азия, където се очаква търсенето на газ за захранване на охладителни устройства да скочи, ако метеорологичното събитие Супер Ел Ниньо повиши температурите това лято“, казва Тобиас Федерико, главен анализатор в Montel Energy.
Друг въпрос е дали Китай ще започне да купува отново. Страната, обикновено най-големият вносител на енергия в света, до голяма степен използва своите големи запаси както от газ, така и от петрол от началото на войната, действайки като стабилизираща сила на пазара. Но повторното отваряне на Ормузкия проток може да накара Китай да започне отново да купува, за да попълни запасите си, като постави твърд лимит докъде могат да паднат цените.
