Светът в момента е изправен пред енергиен шок от безпрецедентен мащаб, със сериозни последици за световната икономика, особено за развиващите се страни. След петролния шок от 1973 г. – който е резултат и от геополитически сътресения – страните, консумиращи енергия, разработиха политики и институции за укрепване на устойчивостта срещу подобни смущения. От това могат да се извадят много поуки, пише weforum.org.
Може би най-забележителното е, че Международната агенция по енергетика (МАЕ), създадена през 1974 г., играе централна роля в разработването на политики и координирането на реакциите.
Решението на МАЕ от 11 март тази година да освободи 400 милиона барела петрол от аварийните резерви беше едновременно бързо и добре дошло. Доставянето на авариен петрол обаче е само временно решение.
Тази криза трябва да послужи като зов за събуждане за ускоряване на енергоспестяването и намаляване на зависимостта от изкопаеми горива.
Докладът на МАЕ от март подчертава основен и критичен момент – доказаните, нискобюджетни мерки за намаляване на потреблението на енергия са най-бързият начин за повишаване на енергийната сигурност. Да се направи това обаче не е лесно – функциониращите икономики в много отношения са изградени върху постоянно нарастващото потребление на енергия. Поуките от редица събития в историята обаче могат да помогнат да се вземат правилните решения.
Координирано намаляване на търсенето на енергия
След петролните шокове през 70-те години на миналия век, страните потребителки приоритизираха енергийната ефективност, оптимизираха потреблението на енергия и се диверсифицираха, отдалечавайки се от петрола. Членовете на Г-7, които консумираха около 32% от световния петрол през 1978 г., поставиха тавани за съответния внос на петрол на срещата на върха на Г-7 в Токио през юни 1979 г. след трудни преговори.
Това координирано действие демонстрира решимостта на тези страни да намалят вноса на петрол, като едновременно спестят потреблението му и преминат към алтернативни енергийни източници. Това е урок за това как координираните многостранни действия могат да послужат за намаляване на въздействието на внезапен шок в доставките.
След като ядрената авария във Фукушима през март 2011 г. причини сериозен недостиг на електроенергия в цяла Япония, страната намали пиковото търсене на електроенергия в градските райони с 15–18% чрез дисциплинирано спестяване и значително разшири усилията си в областта на възобновяемата енергия. Електроенергийните компании в Япония отчитаха ситуацията с предлагането и търсенето на електроенергия в реално време в стил „метеорологичните прогнози“. Тази инициатива привлече вниманието на широката общественост към потреблението и спестяванията на електроенергия.
Инвестиране във възобновяеми енергийни източници
През 1973 г. изкопаемите горива съставляваха 87% от световното енергийно снабдяване. Днес, въпреки значителния напредък на технологично и политическо ниво, тази цифра все още е около 80%.
Ако енергийният преход беше протекъл по-бързо и стабилно след кризата от 1973 г., днешните енергийни смущения щяха да бъдат далеч по-малко вредни. Вместо това наблюдаваме тревожно връщане към климатичните промени в някои големи икономики и дори сред водещи мултинационални компании – опасен подход, който оставя обществата уязвими не само към енергийни шокове, но и към дългосрочните рискове от изменението на климата.
Световните лидери трябва да се възползват от този момент, за да обърнат вниманието към климатичните промени. Краткосрочни мерки като широки субсидии за горива, които рискуват да заключат зависимостта от изкопаеми горива и да отслабят стимулите за спестяване, трябва да се избягват. Приоритет трябва да се даде на енергоспестяването и бързото внедряване на технологии за възобновяеми и нисковъглеродни технологии, тъй като има много иновативни и революционни технологии, които все още не са разцъфтяващи.
Превръщане на енергийната криза в пробив
Тези стъпки ще намалят уязвимостта към бъдещи сътресения и ще укрепят капацитета за справяне с изменението на климата, глобално общо предизвикателство на нашето време.
Времената на криза също така откриват възможност за по-креативни отговори. Реакцията на Япония след бедствието във Фукушима, което унищожи производството на електроенергия, може да бъде отразена и другаде.
Електроенергийните компании вече получават данни за електроенергията в реално време в собствените си обслужвани райони почти мигновено. Ако тези данни се излъчваха или споделяха – в японския стил с „енергийни прогнози“ или по друг начин – хората щяха да имат възможност да поемат потреблението на електроенергия в свои ръце. Това би дало възможност на обикновените хора да спестят от сметките си, като същевременно би донесло облекчение на макроикономическо ниво на икономиките, страдащи от повишените цени на енергията.
На политическо ниво необходимият отговор е ясен – трябва да продължи инвестирането в енергийния преход и сътрудничеството в международен план.
С приемането на Парижкото споразумение през декември 2015 г. светът се ангажира да премине от изкопаеми горива към възобновяеми енергийни източници и ядрена енергия, да подобри енергийната ефективност и да се стреми към нулеви нетни емисии. Това беше важен момент в многонационалното споразумение за климата. Продължаващото приемане на условията на Парижкото споразумение и инвестициите във възобновяеми енергийни източници ще помогнат за предпазване на планетата от бъдещи сътресения, свързани с изкопаемите горива.
В крайна сметка, тази криза не бива да бъде пропиляна. Тя може да се превърне в истински и траен пробив в енергийния преход, като по този начин да се гарантира справедлива и устойчива планета на следващите поколения. Времето изтича.
