“Фамилните компании са гръбнакът на икономиката – не само в България, но и в глобален мащаб. Те съхраняват традиции, предават ценности през поколенията и играят ключова роля в устойчивото развитие на регионите, в които оперират. В същото време обаче тези бизнеси са изправени пред редица предизвикателства, като балансирането между иновации и наследени модели на управление, привличането на устойчиво финансиране, адаптацията към ESG регулации и интегрирането на устойчиви бизнес практики.”
Това заяви Божидара Живкова, главен редактор на ESGnews.bg, по време на дискусията “Предизвикателства и възможности пред фамилните компании по пътя им към устойчивостта”, част от 1-ви национален форум за фамилен бизнес, организиран от Сдружение на фамилните компании в България (FBN Bulgaria).
Традициите на фамилния бизнес
“Фамилният бизнес има своите особености и те са базирани на най-добрите практики така че социалното, икономичестото богатство, капиталът, да бъдат внедрени и да се предават по традиция като ключови формули за успеха на една компания. Нито една от компаниите в семейния бизнес няма практики, които да не са свързани с устойчивостта, те са там на 100%, защото те са онези, които работят с клинета, онези, които работят със служителя, онези, които работят с ресурсите и онези, които правят сметката накрая. Така работи всяко едно микро, малко и средно предприятие в България. От тази гледна точка най-много опит можем да почерпим от МСП за това как да управляваме нефинансовите рискове.”, заяви доц. д-р Марина Стефанова, зам.- декан „Устойчиво развитие, подкрепа и ангажиране“ в Стопански факултет на Софийски университет “Св. Климент Охридски”.
Тя подчерта, че темата за устойчивостта е важна, наболяла и към нея трябва да се подхожда така, че да стигне до всички заинтересовани страни и те да я разберат.
“Светът се променя по такъв начин, че ние трябва да сме актуални, а това означава да бъдем ъпдейтнати със знанието, което го има и да се адаптираме максимално бързо. В Стопанския факултет въведохме “Основи на устойчивостта”. В близко бъдеще няма да има специалист, който да не е запознат с климатичните промени. Няма да има професия оттук нататък, в която устойчивостта да не е заложена като хоризонтален принцип, както и изкуственият интелект. Ако някой може да спечели от всичко това, това са МСП и стартиращите компании”, категорична е доц. Стефанова.
Устойчиви политики във фамилните компании
Михаела Козанова, собственик и управител “Гранд Хотел Милениум София” разказа, че семейният бизнес си има своите специфики и предизвикателства.
“В нашите по-нови хотели “Гранд Хотел Милениум София” и “Kings Valey” имахме възможност да се фокусираме върху устойчиви политики още при самото им създаване. В Kings Valey например, фокусът е върху минералната вода. Тя влиза с температура 78 градуса по Целзий в хотела и ние отопляваме целия спа център и цялото лоби чрез подово отопление с тази минерална вода, като изпозлваме максималния капацитет на тази температура. Имаме и фотоволтаици, нови стъклопакети, които задържат топлината и охлаждането, система за енергийна ефективност, практики за намаляване на употребата на хартия, рециклиране на стъкло и др. Много по-лесно е когато сградата е нова. “Гранд Хотел София” например, който в годините сме се опитвали да адаптираме към тези нови решения, изисква доста по-голяма инвестиция и излиза много по-скъпо, тъй като самата инфраструктура не е изградена така, че да поддържа тези нови решения”, обясни Михаела Козанова.
Тя допълни, че фактът, че хотелите са семеен бизнес и не са част от глобална верига, също е предизвикателство за бизнеса им.
“Всичко тук зависи от нас и ние трябва да създадем сами политките си. Чисто документално за нас това изисква изграждане на капацитет и създаване на различни програми. Осъзнаваме колко е важна тази посока за бизнеса като цяло и за съществуването ни на пазара в бъдеще, но пътят не е никак лесен. Най-големите предизвикателства са свързани с очакванията на нашите клиенти. Имаме договори за корпоративно настаняване с международни компании, които изискват от нас да покрием определени изисквания по отношение на регулациите и устойчивостта. За нас това е начин да оцелеем и да бъдем конкурентоспособни.”, посочи Михаела Козанова.
Първи стъпки в посока устойчивост
Гергана Манолова, Mениджър устойчиво развитие в „М-Газ“ ЕООД, сподели как компанията е успяла да намали въглеродния си отпечатък с 30% и как помага на бизнес и социални предприятия да направят същото чрез използване на екологично чисто гориво и подобрена енергийната ефективност.
“Нашата компания е основана в Русе и е сред най-големите доставчици на природен газ за бизнеса в България. Въпреки, че е малка, ние се водим средно предприятие по оборот и по брой наети служители, и когато работиш с големи компании и си техен доставчик, трябва да отговаряш на определени изисквания. Нашите международни партньори поискаха от нас Доклад за устойчиво развитие. Наложи се по спешност да изготвим такъв, тъй като ние все още не сме в обхвата на регулациите”, обясни тя.
Според нея повечето компании правят много неща по темите за устойчивост, но до момента не им се е налагало да систематизират тази информация и да я комуникират по този начин.
“В основата си нашата компания цели да замени по-замърсяващите горива с природен газ, който е по-щадящ за околната среда. Нашата стратегия е да подпомагаме партньорите ни да преминат към по-щадяши към климата горива. Когато се присъединих към екипа на нашата семейна компания, осъзнах, че ние всъщност правим много неща за опазването на околната среда, но те не бяха систематизирани. Ние не осъзнаваме, че това, което правим, го правим и в посока устойчивост. Първите стъпки бяха именно това осъзнаване, че нещата, които правим са в тази посока, и начертаване на план как да продължим да надграждаме тези инициативи, за да бъдем в изпълнение на нашата ESG стратегия, в която са заложени мерки за енергийна ефективност, рециклиране, замяна на оборудване, подмяна на автопарка и др. “, коментира Гергана Манолова.
Тя не скри, че служителите първоначално са приели тези промени с известна доза скептицизъм.
“Първоначално служителите ни приеха тези промени с доза скептицизъм, защото имаше непознаване по темата, но след като преодоляха страха и разбраха, че това са неща, които ние всъщност правим, те самите започнаха да идват с идеи и се почувстваха по-ангажирани и горди, че работят за компания, която се грижи за тяхното бъдеще.”, каза още тя.
Предизвикателства във веригите на доставки
Димитър Димитров, Търговски Директор в Райт Пак ЕООД и президент на Следващото поколение в FBN България, разказа за трудностите, които компанията му среща по отношение на новите регулаторни изисквания.
“Преди три години за първи път нашите клиенти започнаха да говорят за отчитане на устойчивост и изчисляване на въглероден отпечатък. Близо 60% от нашия оборот е генериран от страни като Германия и Франия, за които тези теми са изключително важни, и в началото беше много стресиращо. Аз бях натоварен с тази задача и все още не сме започнали пълната отчетност, но предприемаме стъпки в тази посока. Тази година трябва да започнем да отчитаме въглеродния отпечатък на нашите продукти, което е доста стресиращо за мен. Ние имаме огромен брой доставчици – от Азия, от Северна и Южна Америка, от Европа. Най-много ме притеснява Азия, тъй като много трудно можем да проследим дали това, което те ни дават като документи, в действителност е така. Има известна доза притеснение как ще бъде прието това, че ние имаме доставчици от Азия, и по специално от Китай. Тепърва ще се сблъскаме с европейските регулации за стоки от Китай”, каза Димитър Димитров.
Той сподели, че производството на хартия в Европа покрива между 15 и 20% от консумацията на хартия в Европа, а 80% се внасят от трети страни.
“За да можем да разчитаме на европейски доставчици, трябва да има алтернатива, а на този етап такава няма. Дори продължават да се затварят заводи за хартия в Европа, а в същото време ни казват да не внасяме от Китай”, каза той.
Сред предизвикателствата, които срещат фамилните бизнеси в България е и приобщаването на служителите.
“Трудно е да разберат защо трябва да извършват тази допълнителна работа. Искаме да квалифираме нашите служители и да ги обучаваме допълнително за това, но срещаме отпора от тяхна страна и неразбиране защо трябва да вършат и това допълнително нещо и това е напълно разбираемо. Не се притеснявам че ще създадем методика за отчитане и ще я следим, колкото от това, че хората, от които ще зависи това нещо, имат нежелание да го изпълнят. Ние трябва да ги убедим, че има някакъв смисъл в това, а не просто, че ги караме да извършват допълнителна работа”, категоричен е той.
Димитър Димитров допълни, че е привърженик повече на стимулите отколкото на регулациите.
“За мен цялата концепция с регулациите е грешна. Аз съм много повече привърженик на стимулите, отколкото на регулациите и смятам, че необходимостта от трансформация трябва да бъде на база убеждението на собственика, че има нужда от тази промяна, не на база регулации”.
