Градските центрове в Индия са начело на климатичната криза. Градовете допринасят за близо 70% от световните емисии на парникови газове, като 37% идват от застроената среда. Бързото разрастване на градовете е натоварило екосистемите, увеличило потреблението на енергия и засилило ефекта на градския топлинен остров. Индия обаче все още има множество възможности да гарантира устойчивостта на градовете си. Тъй като 70% от градската инфраструктура, необходима до 2047 г., все още не е изградена, има огромен потенциал за интегриране на климатично съобразени стратегии в градското развитие.
Въглеродното предизвикателство в градовете на Индия
Прогнозира се, че градското население на Индия ще нарасне от 377 милиона през 2011 г. до 590 милиона до 2030 г., което ще доведе до безпрецедентно търсене на жилища и инфраструктура. Полученият строителен бум има мултипликативен ефект за увеличаване на вградения, както и на оперативния въглерод.
Жизненият цикъл на строителните материали включва добив, обработка, транспорт, монтаж и разрушаване. Емисиите, генерирани по време на тези етапи, се наричат вграден въглерод. Това е обезпокоително, тъй като мащабните строителни проекти се нуждаят от огромни количества ресурси, изискващи материали.
Оперативният въглерод се отнася до потреблението на енергия в сградите. Това включва отопление, охлаждане, осветление и работа на уреди и комунални услуги. В градовете сградите са отговорни за голяма част от емисиите, произтичащи от потреблението на енергия.
С ускоряването на урбанизацията, справянето както с вградения, така и с оперативния въглерод, може да стане инструмент за осигуряване на обитаеми, устойчиви на климата и енергийно ефективни градове.
Ключови стратегии за декарбонизиране на застроената среда
Градският дизайн и планиране са основни фактори за намаляване на емисиите и повишаване на устойчивостта към климатични екстремни ситуации. Добавянето на зелена инфраструктура, подобряването на градските планове и оптимизирането на земеползването могат да помогнат за намаляване на повишаващите се температури и енергийните нужди.
Например, зелените коридори – градски пространства с дървета, паркове и вертикални градини – могат да намалят местните температури, да подобрят качеството на въздуха и биоразнообразието. По подобен начин, насърчаването на достъпни улици, които насърчават колоезденето и осигуряват безопасност за пешеходците, може да намали зависимостта от лични превозни средства и впоследствие да намали емисиите.
Принципите на зеления дизайн на сградите, използването на техники за ориентиране на сградите и пасивна архитектура, ефективното използване на устройства за споделяне, специално стъкло за прозорци и фасади, използването на високоотразителни покривни материали или покриването на покрива с терасовидни градини са други ефективни начини за намаляване на градските температури и по-ниско търсене на енергия за охлаждане, което допринася за значителни икономии на енергия.
Нисковъглеродни строителни подходи
Строителните материали са значителен източник на вградени въглеродни емисии. Преходът към устойчиви материали, които за предпочитане са от местни източници, както и стратегии за пасивно проектиране, могат драстично да намалят въглеродния отпечатък на сградите.
Използването на бетон, рециклиран от строителни отпадъци, намалява нуждата от първични суровини, като същевременно съкращава емисиите от производството на бетон. Освен това, алтернативни материали, изработени от рециклиран бетон, като блокове, павета, сглобяеми елементи, други неструктурни елементи от твърдата дървесина и блокове от автоклавиран газобетон, предлагат леки, енергийно ефективни варианти с по-ниски емисии на въглерод.
Пасивните стратегии за проектиране, които оптимизират естествената вентилация, дневната светлина и изолацията, могат значително да намалят търсенето на енергия. Например, кампусът на университета CEPT в Ахмедабад използва техники за пасивно охлаждане, като засенчване и кръстосана вентилация, за да поддържа комфортни вътрешни температури без прекомерна зависимост от климатизация.
Сградите поддържат градовете, следователно е изключително важно да се намалят техните емисии. Тук зелените сгради играят ключова роля за повишаване на енергийната ефективност, оптимизиране на потреблението на вода и минимизиране на генерирането на отпадъци.
Зелената сграда включва предпочитание към местни материали с по-високо съдържание на рециклирани материали и ниски въглеродни емисии, енергийно ефективни охладителни системи, оптимизирана изолация, решения за възобновяема енергия, като например покривни слънчеви системи, събиране на дъждовна вода, рециклиране на отпадъчни води и научно управление на отпадъците. В съществуващите сгради енергийно ефективните обновявания – включително интелигентно осветление и автоматизирани системи за контрол на климата и качеството на въздуха в помещенията – могат значително да намалят потреблението на енергия и да увеличат индекса на благосъстояние.
Потребителите играят важна роля за намаляване на оперативните въглеродни емисии. Повишаването на осведомеността относно потреблението на енергия и вода може да доведе до промени в поведението, които намаляват въглеродния и водния отпечатък на домакинствата. Кампаниите за обществено образование, приложенията за мониторинг на енергията в реално време и стимулите за енергийно ефективни уреди могат да насърчат отговорното потребление. Чрез разработването на енергийно ефективни хладилници, климатици и осветителни решения, компаниите за домакински уреди могат също да предложат на своите потребители по-устойчив избор. Задължителната система за оценяване на уредите в Индия е чудесен пример за това как обещанието за намалено потребление на електроенергия може да насърчи приемането на енергийно ефективни продукти.
По-добро строителство с политика и сътрудничество
Индия е предприела няколко политически стъпки за насърчаване на градската декарбонизация. Кодексът за енергийна ефективност в строителството определя стандарти за енергийна ефективност за търговски сгради, докато инициативи като Мисията за интелигентни градове насърчават устойчивата инфраструктура и цифровите иновации.
Въпреки това, за да се ускори напредъкът, е необходимо широко разпространение. Индийските политици трябва да прилагат задължителни кодове за енергийна ефективност за всички нови сгради – не само за търговските. Политиките също трябва да дават приоритет на природосъобразните решения в градското планиране, като интегрират мерки за адаптация към климата в законите за зониране и инвестициите в инфраструктура. Разширяването на финансовите стимули за предприемачи и собственици на жилища, които приемат техники за устойчиво строителство, може допълнително да насърчи широкомащабното им внедряване.
Индия може също да се поучи от най-добрите световни практики. Сингапурската схема за сертифициране „Зелен знак“, например, предоставя парични стимули и възможности за финансиране на зелени сгради, които насърчават предприемачите да дадат приоритет на устойчивостта.
Освен това, мащабирането на решения за устойчиво строителство изисква силно сътрудничество между правителството, индустрията и финансовите институции. Публично-частните партньорства могат да ускорят инвестициите в зелена инфраструктура, сгради, енергийно ефективни уреди и нисковъглеродни строителни технологии.
