Ако се чудите защо температурите в Арктика се покачват толкова по-бързо от прогнозираното, учените от университета Кюшу смятат, че са намерили отговор – той е в облаците. В проучване, публикувано в Ocean-Land-Atmosphere Research, изследователи от университета Кюшу анализираха 30 водещи климатични модела и ги сравниха със сателитни наблюдения на арктическите облачни модели. Те откриха широко разпространена грешка в моделирането. Повечето симулации надценяват количеството лед и подценяват количеството течност в зимните арктически облаци. Това може да звучи като малък детайл, но има големи последици за това колко точно учените могат да предскажат затоплянето в един от най-чувствителните региони в света.
Облаците може да действат като термично одеяло над Арктика
Арктика се затопля три до четири пъти по-бързо от средното за света. Основна причина за това е как облаците взаимодействат с топлината. През лятото така наречените облаци със смесена фаза – които съдържат както ледени кристали, така и преохладена течна вода – отразяват слънчевата светлина, охлаждайки повърхността. Но през тъмните зимни месеци същите тези облаци улавят топлината и изолират повърхността като термично одеяло.
„Колкото повече течна вода съдържат тези облаци, толкова по-добре задържат топлината“, обяснява съавторът на изследването Момока Наканиши.
Повечето модели обаче показват, че облаците имат по-малко лед в себе си, отколкото е в действителност. Това би могло да обясни защо темпът на затопляне на Арктика през последните десетилетия е изпреварил прогнозите. Това би могло също така да изкриви бъдещите прогнози.
Бъдещето може да е по-малко мрачно, отколкото изглежда, но настоящето е по-лошо
С продължаващото затопляне на Арктика, повечето лед в облаците се превръща в течност, увеличавайки способността им да задържат топлина. Това създава краткосрочно състояние, известно като „обратна връзка за излъчване на облака“, което ускорява затоплянето.
След като облаците са достатъчно богати на течност, те започват да абсорбират топлина и да я излъчват отново към Земята напълно. Това означава, че допълнителното затопляне няма голямо значение, защото облаците вече излъчват отново топлина в максималната възможна степен. Тъй като много климатични модели не представят точно колко течност вече е налична, те биха могли да предсказват по-голямо затопляне, отколкото е вероятно в бъдеще. С други думи, те подценяват днешното затопляне и надценяват утрешното.
„Поправянето на този недостатък би могло да подобри не само прогнозите за Арктика, но и прогнозите за екстремни метеорологични условия в други части на света, които са повлияни от полярните системи“, твърдят изследователите.
Щетите може би вече са нанесени
Проучването добавя контекст към друго отрезвяващо изследване, публикувано по-рано този месец в Communications Earth & Environment. То установи, че дори глобалното затопляне да е ограничено до 1,5°C, все пак бихме могли да предизвикаме необратимо топене на масивните полярни ледени покривки в Гренландия и Антарктика, което би довело до покачване на морското равнище с няколко метра дори при оптимистични сценарии за емисиите. И двете проучвания стигат до един и същ извод – нашето разбиране за полярните региони, от облаците до топенето на леда, все още настига реалността.
Ако климатичните модели продължат да изостават от наблюдаваните тенденции, светът може да бъде изненадан от по-бързи от очакваното промени в морското равнище, екстремни метеорологични явления и колапс на екосистемите.
„Коригирането на тези модели е от съществено значение не само за Арктика, но и за разбирането на нейното въздействие върху времето и изменението на климата по целия свят“, посочва съавторът на изследването на облаците Такуро Мичибата.
