Възприемането на кръговата икономика представлява както възможности, така и препятствия за региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ). В тази статия ще разгледаме уникалните предизвикателства, пред които са изправени бизнесът и страните при прилагането на кръгови бизнес модели, с акцент върху специфичните за всяка страна стратегии и решения, съобразени с България и други страни от Централна и Източна Европа.
Полша
Със своя стабилен промишлен сектор страната разглежда кръговата икономика като катализатор за предефиниране на управлението на ресурсите. Инициативи като пътната карта “кръгова Полша 2050” определят амбициозни цели за намаляване и рециклиране на отпадъците. Въпреки това продължават да съществуват предизвикателства, включително необходимостта от значителни инвестиции в инфраструктура за отпадъци и повишаване на обществената осведоменост относно кръговите практики.
Унгария
В Унгария устойчивостта заема централно място, като практиките на зелените обществени поръчки са водещи. Правителственият акцент върху устойчивите поръчки стимулира търсенето на екологични продукти и стимулира иновациите във веригата за доставки. Въпреки постигнатия напредък разпокъсаното правоприлагане и ограниченият достъп до финансиране остават пречки пред кръговия напредък.
Румъния
Движения като “Румъния с нулеви отпадъци” набират скорост, давайки възможност на местните общности да възприемат кръговите принципи. Тези инициативи подчертават значението на подходите отдолу нагоре за насърчаване на кръговостта. Въпреки регулаторната подкрепа продължават да съществуват предизвикателства като неадекватна инфраструктура и неформални практики в областта на отпадъците.
Чехия
Националната стратегия на Чешката република за кръгова икономика дава приоритет на устойчивото производство и ефективното използване на ресурсите. Законодателните мерки, включително плановете за управление на отпадъците и схемите за разширена отговорност на производителя, осигуряват основа за кръгови инициативи. Модернизирането на инфраструктурата и насърчаването на сътрудничеството между заинтересованите страни обаче са от решаващо значение за напредъка на кръговостта.
България
България все повече осъзнава потенциала на кръговата икономика за постигане на устойчиво развитие. Усилията като Националната пътна карта за кръгова икономика имат за цел да ускорят прехода към кръгови практики. Предизвикателствата включват необходимостта от подобрена инфраструктура за управление на отпадъците, подобрени възможности за рециклиране и насърчаване на кръгови иновации в различните сектори.
Словакия
Съсредоточаването на Словакия върху устойчивото производство и управлението на отпадъците дава тласък на инициативите за кръгова икономика. Правителствената подкрепа за кръгови иновации и предприемачество създава възможности за бизнеса. Предизвикателствата включват необходимостта от по-голяма съгласуваност на политиките и инвестиции в кръгова инфраструктура.
Латвия
Латвия използва стратегическото си местоположение и природните си ресурси, за да постигне целите на кръговата икономика. Инициативите за насърчаване на кръговия дизайн и екологичните иновации насърчават култура на устойчивост. Въпреки това предизвикателства като ограничената кръгова инфраструктура и необходимостта от развитие на уменията създават пречки пред широкото приемане.
Литва
Ангажиментът на Литва за кръговост е отразен в нейната програма за развитие на кръговата икономика, която набляга на ефективното използване на ресурсите и предотвратяването на отпадъците. Кръговите бизнес модели, подкрепени от правителствени стимули, стимулират устойчивия растеж. Предизвикателствата включват преход на традиционните индустрии към кръгови практики и привеждане на политиките в съответствие с директивите на ЕС.
Заключение
Тъй като регионът на Централна и Източна Европа очертава курса си към кръгова икономика, справянето с различни предизвикателства, като същевременно се възползва от възможностите, е от първостепенно значение. Адаптирането на стратегиите към специфичните нужди на всяка страна, включително България, Латвия, Литва и други, е от решаващо значение за реализирането на пълния потенциал на кръговостта. Чрез насърчаване на сътрудничеството, стимулиране на иновациите и прилагане на целенасочени политики, регионът на Централна и Източна Европа може да проправи пътя за устойчив растеж и просперитет.
Източници:
- European Commission, “Circular Economy Action Plan for a Cleaner and More Competitive Europe,” https://ec.europa.eu/environment/circular-economy/index_en.htm
- Polish Ministry of Climate and Environment, “Circular Poland 2050,” https://www.gov.pl/web/klimat/circular-poland-2050
- Hungarian Government, “National Waste Management Plan 2019-2024,” https://net.jogtar.hu/jogszabaly?docid=A1900156.KOR
- Zero Waste Romania, “About Us,” https://zerowaste.ro/despre-noi/
- Ministry of the Environment of the Czech Republic, “National Circular Economy Strategy,” https://www.mzp.cz/en/circular_economy
- Bulgarian Ministry of Environment and Water, “National Circular Economy Roadmap,” https://www.moew.government.bg/bg/news/142/795/18535
- Slovak Ministry of Environment, “Circular Economy Strategy of the Slovak Republic,” https://www.minzp.sk/circular-economy-strategy-of-the-slovak-republic/
- Latvian Ministry of Environmental Protection and Regional Development, “Circular Economy in Latvia,” https://www.varam.gov.lv/eng/ministry/structure/departments/departments/environmental_department/circular_economy/
- Lithuanian Ministry of the Environment, “Circular Economy Development Program 2021-2027,” https://www.am.lt/VI/index.php?-1098821428