Познавате ли човек, който няма телефон или не е свързан с някакво устройство? Като се замисля, сякаш всички около мен държат нещо в ръцете си, дори и бебетата вече имат бебешки телефони. Учудващо е как едно такова устройство ни дава достъп до безкрайни възможности. Аудио и видео разговори, изпращане на съобщения, достъп до море от информация, музика, образователни видеа, това са само част от нещата, до които получаваме достъп. Толкова много възможности, привличащи вниманието ни. Но и това си има цена – ние сме непрекъснато ангажирани с нещо. Постоянно сме атакувани от всякаква информация, която затруднява опитите ни да се изключим от мрежата.
Кога беше последният път, когато вие се изключихте? Трудно е да си представим живота без дигитално устройство. Интересното, е че съм аз съм тази, която трябва да направи проактивни стъпки и да се изключа. Дори вече в работата имаме „правото да се изключим“ и инициативи, свързани с „дигитален детокс“. Понякога се чудя дали щях да съм толкова въодушевена от всичките играчки, ако знаех какво ме очаква и какво е въздействието върху моето благосъстояние.
Дигитална хигиена
И докато аз търся начини да създам една здравословна дигитална хигиена, разбирам че съществува разлика между дигиталната грамотност между градовете и селата, между различни поколения, дори между жените и мъжете, момичета и момчетата, а същевременно има места, където няма достъп до интернет. Реалност, която показва достъп до дигиталния свят и липсата на такъв, постоянен стремеж към развитие на умения и липсата на такива умения, на постоянно развиващи се продукти и решения, които сякаш поставят отговорността у мен като потребител, аз да взимам решението да се изключа. Но не виждам отговорността или дори предупреждение за въздействието на някои дигитални продукти и решения.
Решението от една страна е в регулациите, което вече започва да се развива, но докато това узрява, може би е добре да се приложи „технологична политика, основана на правата на човека“. Този подход поставя хората в центъра, прилага процеса на надлежна проверка върху правата на човека, която прави оценка на рисковете за правата на човека, предотвратява тези рискове и предприема действия за отстраняването им, предлага компенсация, ако е необходимо.
Това означава, че ако баба и дядо, които се опитват да достъпят информация за пенсията им онлайн или до каквато и да е услуга, която би подобрила живота им, те трябва да бъдат обучени и да развият умения, за да го правят безопасно. И съответно при изработката на самия дигитален продукт да се вземат под внимание, етични принципи и уменията на различните ползватели.
Проблемът с дигиталната грамотност
Той обхваща много хора и развитието на умения е ключово, за да могат да се извлекат най-добрите ползи в защитена среда. Колкото по-развита става технологията, толкова повече обучения и умения ще са необходими, за да можем да използваме най-ефективно различните продукти. Но чия е отговорността? Как да бъдем в час с всичко, което се случва около нас?
На компютъра ми има бележки „да отделя време за chatGPT”. Но все не намирам време, защото и без това изкарвам часове пред компютъра и не мога да си представя, че и в края на деня, пак ще съм пред компютъра. С риск да остана назад и да не съм в час с технологиите, днес взимам решението да се изключа, и докато това може да повлияе на уменията ми, то определено ще има огромни ползи за мозъка и за здравето ми.
А вие готови ли сте да се изключите?
