Група страни от ЕС подкрепиха стремежа на Германия и Австрия да разширят задължителното етикетиране на произхода до по-широк набор от хранителни продукти на заседание на Съвета на ЕС, въпреки съществуващите опасения за нарушаване на пазара и повишаване на цените за потребителите.
Берлин и Виена бяха подкрепени от делегациите на единадесет страни членки на срещата на министрите на земеделието на ЕС, на която те призоваха Европейската комисия да излезе с предложение за включване на повече храни в задължителното посочване на произхода, предава Euractiv.
„Съществуващите разпоредби на ЕС все още не са достатъчни за постигане на целите за прозрачност и устойчивост. Разширяването на правилата на блока за задължително етикетиране на произхода може да помогне на потребителите да избират продукти с по-късо разстояние на транспорт и вериги за доставки“, се казва в настояването на Германия и Австрия.
Понастоящем ЕС изисква само етикетиране на произхода на определени храни, като яйца, пресни плодове и зеленчуци, мед, зехтин и някои видове месо.
Някои държави-членки – включително Франция, Финландия, Гърция, Италия, Литва, Португалия, Румъния и Испания – в миналото са одобрили свои собствени изисквания за етикетиране на други продукти, позовавайки се на правото на потребителите да вземат информирани решения относно своя избор на храни.
Като част от водещата хранителна политика на блока „От фермата до трапезата“, през 2020 г. изпълнителният орган на ЕС обеща да обмисли разширяването на задължителното етикетиране на произхода на повече продукти, като част от цялостно преразглеждане на регламента на ЕС относно предоставянето на информация за храните на потребителите (FIC).
Такова предложение обаче все още не е внесено.
„Продължаваме да събираме доказателства и данни, особено за въздействието на етикетирането на храните върху бизнес операторите на хранителни продукти, потребителските цени, поведението на потребителите и вътрешния пазар“, заяви комисарят по финансовата стабилност Марейд Макгинес.
Тя описа етикетирането на произхода като „чувствителна тема“, по която няма консенсус и която ще зависи от бъдещия председател на Европейската комисия след изборите за ЕС през юни.
Все още разделени
„Произходът на храната е все по-важен за много хора в Европа“, заяви австрийският министър на земеделието Норберт Тотшниг.
Испанският му колега Луис Планас призова за „хармонизиран подход“ към етикетирането на произхода в целия блок, добавяйки, че ходът на ЕС за подобряване на прозрачността на произхода на меда по-рано тази година показва пътя напред.
Други обаче алармираха за потенциалните непредвидени последици от подобна промяна, включително засилена конкуренция между фермери от различни държави-членки на ЕС, по-висока административна тежест за производителите на храни и потенциално покачване на цените на храните.
Ирландският министър на земеделието Чарли Макконалог изрази загриженост относно осигуряването на гладко функциониране на единния пазар и каза, че произходът „не винаги е ключовият фактор“.
Полша и България признаха важността на темата, но подчертаха необходимостта от „оценка на въздействието“, за да се претеглят плюсовете и минусите на етикетирането за произход.
Мозайка от национални мерки
През последното десетилетие най-малко осем държави от ЕС въведоха национални задължителни схеми за етикетиране на определени хранителни продукти, които са разрешени съгласно регламента на FIC, ако са оправдани от конкретни причини, като защита на потребителите.
По-специално, Франция, Италия и Гърция кандидатстваха през 2016 г. да направят произхода на млякото задължителен върху етикетите на мляко и млечни продукти. Испания последва примера година по-късно.
Други, като Финландия, Литва, Португалия и Румъния, също приеха национални схеми за етикетиране на произхода на храните.
Въпреки че подобни мерки бяха приветствани от организациите на потребителите и фермерите в страните, те не останаха без противоречия.
След решение на Съда на ЕС през март 2021 г. върховният съд на Франция отмени националната мярка за етикетиране на млякото, заявявайки, че Париж не е успял да докаже връзка между произхода на продукта и неговите свойства – както се изисква от правилата на ЕС.
