В южния Пелопонес гръцката ела оформя облика на високите планини. Тъмнозелените, бавнорастящи иглолистни дървета от векове оформят високопланинските гори в региона, процъфтявайки в планините и скалистите почви. Те са сред най-издръжливите видове в страната – способни да преживяват суша, насекоми и горски пожари, характерни за средиземноморските екосистеми. Тези гори винаги оживявали след огъня.
Когато Димитриос Авцис, старши изследовател в Института за изследване на горите (FRI) в Елго-Димитра, е изпратен да документира последиците от пролетен пожар в региона, задачата изглежда рутинна. Той е виждал безброй опожарени пейзажи и знае какво да очаква – зони на смъртност, но и дървета, които са преживели пламъците. Този път обаче мащабът бил различен.
Докато Авцис и колегите му навлизали по-дълбоко в гората, познатите следи от пожар отстъпвали място на далеч по-тревожна гледка.
„Имаше стотици хектари изгубени дървета – не само изгорелите, но и огромни участъци от мъртви и умиращи сред зеленината, които огънят дори не е докоснал“, казва той.
В планините на Пелопонес цели зелени масиви стават оранжеви, тъй като дълголетните ели изсъхват и умират. Мащабът на разрушението бил толкова много над това, което Авцис бил виждал в предишни години, че той бил принуден незабавно да алармира Министерството на околната среда, предава Guardian.
Климатичната криза променя правилата на играта
Изследователи в Гърция и Централна Европа от години предупреждават, че климатичната криза ще тласне местните екосистеми в непозната територия. Горските пожари сами по себе си не са новост: според данни на Global Forest Watch, между 2001 и 2024 г. Гърция е загубила 200 000 хектара дървета заради пожари.
Но днес пожарите вече не са единственият, нито основният убиец на горите. През последните пет години силите, които оформят последствията от пожарите, са се променили драстично.
Сушата и изчезващият сняг
Първият и най-очевиден натиск е тежката, продължителна суша, която вече е определяща характеристика на гръцкия климат. Тази сухота се задълбочава от постоянно намаляващата снежна покривка. Проучване на Института за екологични изследвания и устойчиво развитие и Националната обсерватория на Атина показва, че между 1991 и 2020 г. Гърция е губила средно по 1,5 дни снежна покривка годишно – процес, който постепенно изтрива един от най-важните източници на бавно освобождаваща се влага в страната.
Насекомите като вторичен, но ускоряващ фактор
След сушата идват биологичните последици. Изтощените почви и свиващите се подпочвени води отслабват елите, отваряйки вратата за насекомите.
„Знаем, че тежката суша отслабва дърветата“, казва Авцис. „Но когато разгледахме по-внимателно какво се случва, открихме, че короядите са се възползвали от това. Те атакуваха дърветата.“
Короядите, особено тези от подсемейство Scolytinae, се превръщат в нарастваща заплаха за вече стресираните гори на Гърция през последните две години. Името им се дължи на факта, че насекомите пробиват под външната кора и разрушават системите, на които дърветата разчитат за транспортиране на вода и хранителни вещества. След като се установят в стресираните от сушата ели, броят на насекомите може да нарасне бързо.
„Когато достигнат нива на огнища, става изключително трудно да се върнат под контрол.“, казва Авцис.
Феноменът не се ограничава само до Гърция. Огнища на корояди се наблюдават в цяла Европа.
„Южна Европа може да е по-уязвима“, казва Авцис, „но виждаме подобна динамика и в страни като Испания.“
Изводът е тревожен: измирането на гори в Пелопонес не е локална аномалия, а симптом на по-широка екологична промяна.
Възстановяването е възможно, макар и бавно
Въпреки мащаба на щетите, има предпазливи нотки на оптимизъм. Никос Маркос, горски климатолог във FRI, подчертава регенеративния потенциал на средиземноморските екосистеми.
„Регенерацията след пожар може да бъде доста задоволителна, дори в някои райони на Пелопонес. Но възстановяването е бавно и неравномерно. Това не е нещо, което можем да видим през първата година. Може да отнеме четири или пет години“, добавя Маркос.
Авцис е прагматичен за това какво предстои.
„Правителството и министерствата трябва да поемат инициативата и да мобилизират необходимото финансиране, за да се справят с този проблем.“
Някои стъпки вече са предприети. След представянето на доклада на Авцис, институциите са се свързали с регионалните горски служби, за да оценят нуждите от финансиране.
„Това, което има значение сега, е дали тези планове действително ще бъдат приложени на практика. Няма време за песимистично мислене. Имаме много работа за вършене.“, казва Авцис, когато е попитан дали ускоряващите се климатични промени представляват екзистенциален риск за горите в Южна Европа.
Инструментите вече съществуват.
„Имаме знанията. Имаме учените. Сега трябва да започнем да говорим за това, защото това, което виждаме сега, само ще става все по-често и по-интензивно.“, казва той.
