Огромни проекти за язовири, построени в Швеция, Австрия и Франция преди десетилетия, може да не са използваеми днес. За сметка на това помпено-акумулиращи водноелектрически централи на места със съществуваща инфраструктура биха могли да имат голям потенциал за намаляване на емисиите на ЕС.
Не е съвпадение, че страните от ЕС, които имат най-ниски емисии от производството на електроенергия, са всъщност страните, които имат най-висок дял на хидроенергия в своя енергиен микс. Швеция, Австрия и Франция разполагат с обширна инфраструктура за водноелектрическа енергия. В Австрия например водната енергия осигурява 60% от електроенергията на страната.
Централите в тези страни са построени преди много десетилетия, във време, когато беше политически и финансово по-лесно да се изградят масивни язовири във водни басейни. Проблемът е, че съществуващите ВЕЦ остаряват, а през последните години са построени малко.
“Хидроенергетиката често се забравя, когато се говори за тези дългосрочни климатични цели, но тя играе много важна роля – както като източник на нисковъглеродно производство на електроенергия, така и като гъвкавост на енергийната система“, казва Ясмина Абделила, ръководител на глобалната перспектива за водната енергия в Международната агенция по енергетика.
Нужди от инвестиции
“В Европа двете основни области, които се нуждаят от инвестиции, са модернизирането на съществуващата инфраструктура и помпеното съхранение. Европейските съоръжения са среден жизнен цикъл от около 40 до 60 години, така че скоро ще има нужда от обновяване. Що се отнася до помпеното съхранение, Европа е един от най-големите пазари, които виждаме сега в световен мащаб, който обаче има нужда от гъвкавост. Понастоящем пазарният дизайн не осигурява непременно възнаграждение или осигуряване на бизнес случай за съхранение на хидропомпи, освен ако нямате съществуваща инфраструктура, където разходите могат да бъдат по-ниски“, обяснява Абделила.
Помпено-акумулиращите водноелектрически централи съдържат два водни резервоара на различни височини, които могат да генерират енергия, докато водата се движи надолу от единия към другия, преминавайки през турбина. Те обикновено се считат за по-малко натрапчиви за околната среда от класическите водноелектрически централи при язовири и водопади, тъй като могат да бъдат под земята и следователно са били в състояние по-лесно да преминат оценки на въздействието върху околната среда и да получат разрешителни.
Въпреки това все още е трудно да се получи финансиране за тези проекти и издаването на разрешения може да отнеме много години.
Нужди от съхранение на енергия
Според Рене Нойбергер, аташе по енергетиката на постоянното представителство на Австрия в Европейския съюз, страната се ангажира не само да запази водещата си роля във водноелектрическата енергия, но и да я разшири. Той заяви пред Euractiv, че развиващите се нужди от съхранение на енергия са ключова причина, поради която те търсят специално помпено съхранение. Освен като генератор на енергия, тези инсталации могат да действат и като батерия.
“Това съхранение отговаря на нуждите от гъвкавост – можете да го използвате, когато имате нужда от него. Когато погледнете вятърната енергия и слънчевата енергия, имате непрекъснати промени. Така че можете да използвате електричество, когато е най-евтино да напълните водноелектрическата помпена станция и да го освободите, когато имате нужда от него или когато е най-скъпо. Стабилизира пазарите, стабилизира и мрежите“, заяви Нойбергер.
Използване на съществуваща инфраструктура
Един такъв предложен проект за помпено съхранение е Lünerseewerk II в Западна Австрия близо до границите с Германия, Лихтенщайн и Швейцария. Австрийската енергийна компания, разработваща проекта “illwerke vkw” казва, че може да осигури около 1050 мегавата електроенергия без CO2 и 230 гигаватчаса съхранение на енергия – не само за Австрия, но и за съседните страни, тъй като централата ще бъде част от германската електроцентрала контролен блок.
Очакваните инвестиционни разходи са 2 милиарда евро. Проектът все още е в процес на издаване на разрешителни. По план ще се използва съществуващата инфраструктура на обекта. Ако бъде завършен, Lünerseewerk II ще се превърне в най-голямото помпено водно акумулиращо съоръжение в Австрия.
Според главния изпълнителен директор на “illwerke vkw” Кристоф Герман процедурите за издаване на разрешителни все още отнемат твърде много време за помпено-акумулиращи водноелектрически централи въпреки последните промени в Директивата за възобновяема енергия на ЕС (RED), които трябва да ускорят одобрението на проекти от стратегически интерес в борбата с изменението на климата.
“За нас е важно разрешителните процедури да имат ясно начало и ясен край – не повече от две години. Това не означава, че оценката на въздействието върху околната среда не трябва да бъде направена правилно. Но имаме нужда от използваема времева рамка. Ако изградите водноелектрическа централа, имате три периода: проектиране, разрешение и строителство. Няма смисъл да се опитвате да спестите време през първия период и няма много възможности да спестите време през третия период, особено когато изграждате електроцентрала във високопланински регион с много сняг и ограничена достъпност. Така че единственият начин да се ускори проект като този е по време на периода на разрешение“, заяви Герман.
