Климатичните промени вече засягат големите градове по света, като водят до смъртоносни колебания между изключително влажно и сухо време, разкрива нов доклад, цитиран от Гардиън. Десетки градове, сред които Лакнау, Мадрид и Рияд, са претърпели климатично „преобръщане“ през последните 20 години, преминавайки от сухи към влажни крайности или обратното. Докладът анализира 100-те най-населени града плюс още 12 и установи, че 95% от тях показват отчетлива тенденция към по-влажно или по-сухо време.
Променящият се климат на градовете може да засегне жителите с наводнения или суши, да унищожи достъпа до чиста вода, канализация и храна, да измести общностите и да разпространи болести. Местата, в които водната инфраструктура вече е лоша, като Карачи и Хартум, страдат най-много.
Градовете по света са засегнати, но данните показват някои регионални тенденции, като засушаването засяга Европа, вече пресъхналия Арабски полуостров и голяма част от САЩ, докато Южна и Югоизточна Азия трябва да се съобразяват с все по-големи проливни дъждове.
Климатичен хаос
Анализът илюстрира климатичния хаос, внесен в градските райони от причиненото от човека глобално затопляне.
„Твърде малко или твърде много вода е причината за 90% от климатичните бедствия. Повече от 4,4 милиарда души по света живеят в градове. Климатичната криза засилва индивидуалните екстремни климатични бедствия по цялата планета“, пише още в доклада.
Повишаващите се температури, предизвикани от замърсяването с изкопаеми горива, могат да влошат както наводненията, така и сушите, тъй като по-топлият въздух може да поеме повече водни пари. Това означава, че въздухът може да изсмуче повече вода от земята по време на горещи и сухи периоди, но също така да освободи по-интензивни дъждове.
„Нашето проучване показва, че изменението на климата е драстично различно по света“, казва проф. Катерина Михаелидес от университета в Бристол, Обединеното кралство.
Нейният съавтор, проф. Майкъл Сингър от университета в Кардиф, описва модела като „глобална странност“.
„Повечето места, които разгледахме, се променят, но по начини, които не винаги са предвидими“, посочва той.
Справянето с климатичните „преобръщания“ в градовете е изключително трудно, смята Михаелидес. Много градове вече са изправени пред проблеми с водоснабдяването, канализацията и защитата от наводнения, тъй като населението им бързо нараства. Но глобалното затопляне засилва тези опасности с често застаряващата инфраструктура в богатите нации, проектирана за климатични условия, които вече не съществуват. В същото време климатичните крайности правят създаването на така необходимата инфраструктура още по-трудно в нациите с ниски доходи.
Сол Оюела, изпълнителен директор на неправителствената организация WaterAid, която поръча анализа, заяви:
„Заплахата от глобален „нулев ден“ е голяма – какво се случва, когато 4-те милиарда души, които вече са изправени пред недостиг на вода, достигнат тази критична точка и храната, здравето, енергията, природата, икономиките и сигурността, които зависят от водата, бъдат изтласкани до ръба? Сега е моментът за спешни колективни действия, така че общностите да могат да се възстановят от бедствия и да бъдат готови за всичко, което крие бъдещето. Това ще направи света по-безопасно място за всички“.
Резки промени
Ожесточените горски пожари в Лос Анджелис през януари бяха пример за еднократно събитие с камшичен удар, с влажен период, стимулиращ растежа на растителността, която след това разпали пожарите, когато последва горещо и сухо време. Подобни събития се увеличават поради причиненото от човека глобално затопляне.
Анализът установява, че 17 града по света са били засегнати от климатични удари, страдайки от по-чести екстремни влажни и сухи условия. Най-големите камшични удари са наблюдавани в Ханджоу в Китай, индонезийския мегаполис Джакарта и Далас в Тексас. Други градове с камшичен удар включват Багдад, Банкок, Мелбърн и Найроби. Бързото преминаване между влажни и сухи крайности затруднява градовете да се подготвят и възстановяват, увреждайки живота и поминъка.
24 града са претърпели драматични климатични промени през този век. Най-рязкото преминаване от влажни към сухи условия е установено в Кайро, Мадрид и Рияд. Продължителните суши могат да доведат до недостиг на вода, нарушени доставки на храна и спиране на електричеството, където се разчита на водноелектрическа енергия.
Най-резките превключвания от сухи към влажни условия са били в Лакнау и Сурат в Индия и във втория град в Нигерия, Кано. Други градове в тази категория са Богота, Хонконг и Техеран. Интензивните дъждове могат да причинят внезапни наводнения, разрушавайки домове и пътища и разпространявайки смъртоносни водни болести като холера и дизентерия, когато канализационните системи са претоварени.
Изследователите също така оценяват нивото на социална уязвимост и качеството на инфраструктурата в градовете. Градовете с най-големи увеличения на климатичните опасности, съчетани с най-висока уязвимост – и следователно местата, изправени пред най-големите заплахи – са Хартум в Судан, Фейсалабад в Пакистан и Аман в Йордания.
Дори в почти всички градове, където промените в климата са по-слаби, се наблюдават ясни тенденции. Местата, които стават по-сухи през последните 40 години, включват Париж, Лос Анджелис, Кейптаун и Рио де Жанейро. На обратния полюс са градовете в Южна Азия, като Мумбай, Лахор и Кабул.
Изследователите също така откриха 11 града, в които броят на екстремните влажни или сухи месеци е намалял през последните 20 години, включително Нагоя в Япония, Лусака в Замбия и Гуанджоу в Китай.