Изменението на климата често се представя като надвиснала катастрофа за нашата планета. Самата планета ще оцелее, но животът, какъвто го познаваме, е изложен на риск. Планетата е устояла на ледникови периоди, удари на астероиди и масови измирания. Това, което е застрашено сега, е човешката цивилизация, нашето здраве, икономики, хранителни системи и социална стабилност.
Също толкова изложени на риск са биоразнообразието, екосистемите и безброй други видове, които поддържат деликатния баланс на живота, от който зависим. За да се справим истински с изменението на климата, трябва да преосмислим наратива от спасяването на Земята към спасяването на самите нас.
Планетата ще оцелее – хората може би не
Земята е преживяла пет масови измирания в своята 4,5 милиарда годишна история. Най-опустошителното, пермско-триаското измиране, преди 252 милиона години, е унищожило близо 96% от морските видове. И все пак, в продължение на хилядолетия, Земята регенерира своите екосистеми. Хората обаче нямат този лукс. Изградили сме крехки, взаимозависими системи – градове, хранителни вериги, икономики – които са силно уязвими от смущения. Според Междуправителствения панел по изменение на климата, глобалното затопляне вероятно ще надхвърли 1,5 градуса по Целзий през следващите две десетилетия, освен ако не се стигне до драстично намаляване на емисиите.
Това затопляне ще ускори екстремните горещи вълни, покачването на морското равнище и колапса на биоразнообразието, което поддържа човешките хранителни и водни системи. Световната здравна организация изчислява, че над 250 000 души вече умират всяка година поради последиците от изменението на климата, като недохранване, топлинен стрес и векторни болести. Само в Индия през 2023 г. бяха регистрирани над 100 смъртни случая, свързани с жегата, само за един летен месец, а загубите на реколта се увеличиха поради непостоянните валежи и наводнения.
УНИЦЕФ съобщава, че 1 милиард деца по света са изложени на „изключително висок риск“ поради климатични заплахи, като наводнения, суша и замърсяване на въздуха. Изменението на климата не е за края на света; то е за края на нашия начин на живот.
Персонализирането на изменението на климата води до действия
Глобалното затопляне често изглежда абстрактно. Топенето на ледниците или покачването на океаните звучат далечно. Когато обаче свържем въздействието на климата с ежедневието на хората, проблемът става неотложен и реален.
Швейцарският институт за реорганизация прогнозира, че неконтролираното изменение на климата може да намали световния брутен вътрешен продукт с до 18% до 2050 г., като страните в Южна Азия и Субсахарска Африка са най-засегнати. Наводненията в Пакистан през 2022 г., причинени от засилени мусонни дъждове, според съобщенията са засегнали 33 милиона души, унищожили са реколтата и са разселили цели общности, подчертавайки как климатичните смущения заплашват храните, жилищата и системите за обществено здраве.
Центърът за мониторинг на вътрешното разселване съобщи, че 32,6 милиона души са били разселени през 2022 г. поради бедствия, свързани с времето, повече отколкото от конфликти и насилие взети заедно. Когато хората видят, че изменението на климата заплашва дома, работата, здравето или децата им, те действат.
Решенията, ориентирани към човека, вече работят
Общностите по целия свят не чакат. Те разработват иновативни решения, насочени към човека, които защитават хората и опазват околната среда.
Бангладеш: Адаптиране чрез иновации
Изправени пред нарастващите наводнения, фермерите в Бангладеш са разработили плаващи ферми, отглеждайки зеленчуци на салове, направени от водни зюмбюли. Тази адаптация гарантира продоволствена сигурност въпреки нарастващите климатични смущения.
Дания: Устойчиви градове за по-добър живот
Копенхаген е пионер в градското планиране, ориентирано към велосипедистите, и в зелените покриви, като се стреми да постигне въглеродна неутралност до края на 2025 г. Тези градски иновации подобряват не само устойчивостта на климата, но и качеството на живот на гражданите с по-малко трафик, по-чист въздух и по-добро здраве.
Индия: Отпадъци, общност и климат
В Раджастан, чрез Trash Company, се осъществиха инициативи за управление на отпадъците, основани на разказване на истории и ангажиране на общността. Също така беше създадено партньорство с един от франчайзите на Индийската Висша лига за управление на отпадъците от стадиона по време на крикет сезона, превръщайки събитията с голям брой посетители в модели за устойчивост.
Политиката трябва да отразява човешките реалности
Правителствата и институциите трябва да надхвърлят въглеродните показатели и да разработват политики, основани на човешкия опит, и вече има някои обещаващи инициативи:
Местните енергийни кооперации в Германия дават възможност на гражданите да инвестират във възобновяема енергия, като предлагат модели на участие, като например проекти за слънчева и вятърна енергия в общността, осигурявайки местни ползи.
Инициативата „Великата зелена стена“ на Африканския съюз е възстановила над 20 милиона хектара земя и е създала стотици хиляди работни места до края на 2018 г.
Предизвикателството „Net-Zero“ на Световния икономически форум насърчава публично-частните партньорства за декарбонизиране на тежката промишленост, като същевременно гарантира социално равенство.
Такива модели показват, че действията в областта на климата, насочени към човека, не са просто възможни, но и мащабируеми.
Когато подчертаваме начините, по които изменението на климата заплашва нашето здраве, безопасност, храна, работни места и домове, и издигаме истински хора, които решават реални проблеми – ние създаваме история, която вдъхновява.
Нека спрем да се опитваме да „спасяваме Земята“ и вместо това да започнем да спасяваме себе си.
