Гласоподавателите, загрижени за изменението на климата, могат да оформят резултата от предстоящите европейски избори, твърди нов доклад, цитиран от Евронюз. Европейският съвет за международни отношения (ECFR) проведе проучване в 11 европейски държави – девет държави от ЕС, които представляват 75 процента от населението на блока, плюс Великобритания и Швейцария.
Докладът твърди, че гласоподавателите в Европа са разделени на пет „кризисни общности“, концентрирани върху: изменението на климата, глобалните икономически сътресения, имиграцията, пандемията от COVID-19 и войната на Русия в Украйна. А онези, които са част от „племето“ на изменението на климата, могат да съставят почти 74 милиона гласа на предстоящите избори за Европейски парламент.
Наред с имиграцията, това се очертава да бъде един от въпросите, които най-вероятно ще стимулират дебата след година с близо 20 избора на целия континент.
Къде в Европа избирателите са най-загрижени за изменението на климата?
Анкетираните бяха попитани коя от най-големите кризи през последните 10 години е променила най-много начина, по който гледат на бъдещето си. Средно 19 процента от хората във всички страни отговарят с изменението на климата. Но в Дания този брой е по-висок – 29 процента, следван плътно от Франция – 27 процента.
В други страни изменението на климата едва се регистрира като фактор в перспективите на хората за бъдещето. Само 6 процента от естонците например казват, че това е проблемът, който най-много е променил възгледите им за бъдещето. И въпреки промяната в политиката, подкрепена от обещания за амбициозна позиция относно политиките на ЕС в областта на климата, едва 11 процента от респондентите в Полша смятат изменението на климата за кризата, която ги е засегнала най-много.
Какво друго се знае за европейските гласоподаватели от „климатичното племе“?
Напълно естествено младите хора избраха климатичната криза пред останалите по важност. Европейските гласоподаватели под 29-годишна възраст най-вероятно ще посочат това като своя най-голяма грижа. Хората на възраст от 18 до 29 години във Великобритания, Франция, Германия, Дания и Швейцария са категорични, че това е основният проблем.
Загрижеността все още е доста висока във възрастовите групи от 30 до 39 (20 процента) и от 40 до 49 (22 процента), но спада до 15 процента при хората над 70-те години. Мъжете са малко по-склонни (20 процента) да посочат изменението на климата като кризата, която ги е засегнала най-много, отколкото жените (18 процента) – но числата са твърде близки, за да се направи съществена разлика.
Изменението на климата бе най-голямото безпокойство за хората с високо образование, малко по-напред от икономическите опасения.
Какви политически партии подкрепят действията в борбата с климатичната криза?
Онези, които гледат на изменението на климата като на най-голямата криза, преобладаващо се стичат към зелените партии или към тези, като социалистите в Испания или Гражданската коалиция и левицата в Полша.
Трите партии с най-висок дял поддръжници, които смятат изменението на климата за проблем, който най-много е променил възгледите им за бъдещето, са Зелената партия във Франция, Великобритания и Дания.
Интересното е, че загрижените за климата избиратели споделят доста общи характеристики с другата най-влиятелна група – тези, загрижени за имиграцията. И двете групи вярват, че ако не се предприемат действия днес, ще бъде трудно да се приложат утре, споделяйки чувството, че живеем в напрегнато време.
Какво означава това за европейските избори?
Климатът и имиграцията най-вероятно ще оформят общата картина на европейските избори през юни, казва ECFR. Резултатите от последните общи избори в Холандия подкрепят това твърдение с победата на антиимигрантската партия на Герт Вилдерс и проклиматичния ляв алианс, воден от Франс Тимерманс, на второ място.
Всяка от петте кризи в Европа ще окаже влиянието си, когато гласоподавателите отидат до урните. Европейските избори няма да бъдат само състезание между леви и десни, между евроскептици и проевропейци, но и битка за надмощие между различните кризисни общности в Европа“, пишат авторите на доклада в заключение.
Прочетете още:
Човешката “поведенческа криза” е в основата на срива на климата
