Инфраструктурата играе централна роля в подкрепата на икономиките и обществените услуги. Въпреки това, остава голямо несъответствие между инвестиционните нужди и действителните капиталови потоци. Оценките сочат глобална инфраструктурна инвестиционна празнина от 15 трилиона долара до 2040 г. В същото време инфраструктурните активи представляват по-малко от 1% от управляваните глобални активи, а институционалните инвеститори разпределят средно само 5% от портфейлите си в този сектор.
Частният капитал би могъл да играе много по-голяма роля в преодоляването на празнината – особено чрез устойчива инфраструктура, предлагаща дългосрочна, стабилна възвръщаемост и съобразена с целите за климат и устойчивост. Настоящото недостатъчно разпределение показва пропусната възможност, особено след като инфраструктурата се разширява отвъд традиционните сектори в чиста енергия, здравни системи и устойчиво градско развитие.
Климатичните рискове правят инвестициите в устойчивост жизненоважни
Инфраструктурните системи са все по-изложени на климатични опасности, от екстремни метеорологични условия до хронични рискове като покачване на морското равнище. Според Aon, през 2024 г. природните бедствия са причинили загуби за 368 милиарда долара, но само 40% от тези щети са били застраховани. С нарастването на климатичните рискове се увеличават и разходите за застраховки, особено за активи, които нямат мерки за адаптация.
Устойчивостта се превръща във важен фактор при оценката на активите. Проактивните мерки, като например защита от наводнения или засилени стандарти за проектиране, могат да намалят загубите и да подобрят застраховаемостта. Интегрирането на тези характеристики рано – по време на планирането, проектирането или обновяването – предлага най-големи ползи. Устойчивостта също така подкрепя непрекъснатостта на услугите, стабилността на приходите и дългосрочното запазване на стойността.
Инвестициите в устойчивост не са само отговор на бъдещия климатичен риск – те са и начин за справяне с нарастващите загуби, свързани с нарастването на населението в райони, предразположени към опасности, стареещата инфраструктура и лошите решения за разполагане. Тези фактори подчертават необходимостта от интегриране на рисковата перспектива през целия жизнен цикъл на активите.
Намаляване на експозицията на физически и преходен риск
В допълнение към физическите рискове, инфраструктурата е изложена на преходни рискове – особено с намаляването на търсенето на изкопаеми горива и затягането на климатичната политика. Тези рискове включват блокирани активи и преоценки на пазара. Неотдавнашна публикация на Фондация „Глобална инфраструктура Базел“ и Ortec Finance представя анализ на климатичните сценарии, сравняващ конвенционалната и устойчивата инфраструктура при два различни сценария за бъдещето:
- Сценарий с постигната нетна нула и пазарни смущения, при който активите, свързани с изкопаеми горива, бързо се преоценяват.
- Сценарий с ограничени климатични действия, при който физическите климатични въздействия се засилват с течение на времето.
И в двата случая устойчивата инфраструктура показа по-добри резултати от конвенционалната инфраструктура. Кумулативната възвръщаемост е с над 20% по-висока при сценария с постигната нетна нула и с около 10% по-висока при сценария с ограничени действия в областта на климата. Тези резултати отразяват намаленото излагане на секторите на изкопаемите горива и ползите от включването на мерки за устойчивост, които помагат за управлението на физическия риск.
Устойчивата инфраструктура като инвестиционен клас активи
Въпреки нарастващите аргументи за устойчива инфраструктура, остава критично предизвикателство: какво точно се квалифицира като устойчива инфраструктура и как инвеститорите могат да гарантират, че разпределят капитал към активи, които осигуряват тези ползи?
Стандартизираните рамки, като например етикета „Финансиране за ускоряване на устойчивия преход към инфраструктура“ (FAST-Infra), играят ключова роля за повишаване на пазарното доверие чрез установяване на прозрачни показатели за устойчивост, намаляване на разходите за надлежна проверка и гарантиране, че инвестициите в инфраструктура са в съответствие с ясни критерии за устойчивост.
Те играят ключова роля в стимулирането на устойчивите инвестиции, като насърчават прозрачността, доверието и съгласуването на интересите на всички нива на инвестиционната верига, от собствениците на активи до мениджърите на фондове и портфейлните активи.
Освен това, данните, събрани чрез процеса на етикетиране, генерират допълнителни количествени доказателства за превъзходните финансови резултати на устойчивата инфраструктура. С течение на времето това подобрява ликвидността на активите на устойчивата инфраструктура и засилва аргументите за по-големи разпределения за този клас активи.
Пазарни тенденции, подкрепящи инвестиционния аргумент
Няколко глобални тенденции допълнително стимулират дългосрочното търсене на инвестиции в устойчива инфраструктура до 2050 г. Преходът към чиста енергия се ускорява. Възобновяемите енергийни източници стават все по-конкурентни по отношение на разходите – 81% от новите мощности, добавени през 2023 г., бяха по-евтини от изкопаемите горива. Освен това наблюдаваме бърз растеж на електрическите превозни средства и батериите за съхранение на енергия, наред с намаляващите разходи за технологии.
Второ, с прогнозите 70% от световното население да живее в градове до 2050 г., урбанизацията създава безпрецедентна нужда от устойчива на климата инфраструктура. Градовете и индустриите интегрират устойчивостта, за да намалят разходите и да увеличат устойчивостта чрез чист обществен транспорт, зелени сгради, кръгова икономика и други.
И накрая, засиленото съответствие с показателите за устойчивост, ясните стандарти за етикетиране, по-добрите инструменти за климатичен риск и по-ниските разходи за застраховки спомагат за намаляване на капиталовите разходи. Инвеститорите в устойчива инфраструктура могат да се възползват от по-широк набор от финансови източници и инструменти, като например фондове за въздействие или нарастващия пазар на зелени облигации.
Устойчивата инфраструктура подкрепя дългосрочната стойност
Инвеститорите в инфраструктура имат уникална възможност да ускорят прехода към по-устойчива глобална икономика, като същевременно подобрят дългосрочната ефективност на портфолиото си. Увеличаването на средствата за устойчива инфраструктура позволява на инвеститорите да защитят активите си от системни климатични рискове, да се възползват от промените на пазара, предизвикани от прехода, и да осигурят по-стабилна възвръщаемост в условията на нарастваща несигурност.
С правилна оценка на риска, интеграция на устойчивостта и стандартизация, устойчивата инфраструктура има потенциал да се превърне в силно инвестиционен и по-ликвиден клас активи. Мащабирането на капитал в това пространство е отговорно инвестиционно решение и начин за запазване на дългосрочната стойност и стабилизиране на световните пазари през следващите десетилетия.
