Ново проучване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences, установява, че дори и при най-оптимистичните сценарии говедата, хранени с трева, произвеждат не по-малко затоплящи планетата въглеродни емисии, отколкото при индустриалното говеждо от хранилищата.
Констатацията поставя под въпрос честото популяризиране на говеждо месо, хранено с трева, като по-екологичен вариант. Все пак някои учени посочват, че говеждото, хранено с трева, печели от други фактори като хуманно отношение към животните или по-малко местно замърсяване на околната среда. Всичко това усложнява избора за съвестните потребители.
Подвеждат ли се потребителите относно говеждото, хранено с трева?
„Мисля, че голяма част от населението наистина желае решенията им за покупка да отразяват техните ценности. Но те са подведени по същество от грешна информация“, казва един от авторите на изследването Гидън Ешел, професор по физика на околната среда в Бард Колидж.
Що се отнася до храните, говеждото допринася с най-много емисии, подхранващи изменението на климата, а също и е едно от най-ресурсоемките за производство. На всичкото отгоре се очаква търсенето на говеждо по света да расте.
„Внимателното претегляне на ползите от говеждото, хранено с трева, има значение, защото в повечето части на света, където производството се разширява, като Южна Америка, това се прави чрез обезлесяване на земя, която иначе би съхранявала въглерод“, казва Ричард Уейт от Института за световни ресурси.
Експертите смятат, че констатацията на това проучване има смисъл, защото е по-малко ефективно да се произвеждат говеда, хранени с трева, отколкото техните индустриални аналози. Животните, които се угояват на ниви вместо в хранилища, растат по-бавно и не стават толкова големи, така че са необходими повече от тях, за да произведат същото количество месо.
Насърчава ли се съхранението на въглерод?
Изследователите са използвали числен модел на емисиите, произведени в процеса на отглеждане на говеждо месо и след това са симулирали много стада от индустриални и хранени с трева говеда. Те сравняват разликите в това колко храна ще ядат, колко метан и въглероден диоксид ще отделят и колко месо ще произвеждат. Тези разлики отразяват сценарии от реалния живот – говедата в сухото Ню Мексико и буйния северен Мичиган имат различни входове и резултати.
Ешел и неговият екип също са анализирали предишни проучвания, които изследват доколко пашата на едър рогат добитък насърчава съхранението на въглерод. Учените са открили, че дори и в най-добрия случай количеството въглерод, което тревите могат да отделят, не компенсира емисиите на говедата.
Ранди Джаксън, професор по екология на пасищата в Университета на Уисконсин-Медисън, който не е участвал в проучването, казва, че е открил подобни резултати в собствените си изследвания, показващи, че говеждото, хранено с трева, има по-високи емисии при същото търсене. Всъщност екипът на Ешел цитира работата му.
Но Джаксън се притеснява, че проучването е твърде фокусирано върху минимизиране на емисиите „без загриженост за въздействието върху околната среда извън натоварването с парникови газове в атмосферата“, като биоразнообразието и качеството на почвата и водата.
