Храната в микровълновата е удобство, на което е трудно да се устои в натоварен ден. Но тя можа да носи опасност да нашето здраве и околната среда, предупреждава ново проучване, цитирано от Евронюз.
Докладът на Greenpeace International анализира 24 скорошни научни изследвания върху скритите здравни рискове от готовите ястия, опаковани в пластмаса. Той рисува мрачна картина – стотици хиляди малки пластмасови частици се просмукват в храната ни заедно с опасни химикали, които биха могли да имат дългосрочни последици за здравето.
„Хората си мислят, че правят безобиден избор, когато купуват и затоплят храна, опакована в пластмаса. В действителност сме изложени на коктейл от микропластмаси и опасни химикали, които никога не трябва да бъдат в или близо до храната ни“, казва Греъм Форбс, ръководител на глобалната кампания за пластмаси от Greenpeace USA.
Пластмасовите контейнери и фолиа за храна замърсяват през целия си жизнен цикъл – от добива на изкопаеми горива до енергоемкото производство и евентуалното им изхвърляне. Когато дойде време да изхвърлите тези пластмаси за еднократна употреба, многослойните им материали ги правят трудни за рециклиране. Докато се разграждат на микро- и нанопластмаси, тези малки фрагменти се натрупват в почвата, реките и океаните, увреждайки животните и попадайки отново в нашата хранителна система.
Дори когато попаднат в кръговата икономика, пластмасите могат да отделят повторно опасни добавки в нови продукти.
Безопасни ли са подходящите за микровълнова фурна продукти?
Докладът предупреждава, че готовите хранителни продукти, маркирани като „подходящи за микровълнова фурна“, може да дават фалшиво успокоение на потребителите.
Авторите твърдят, че етикетът обикновено се отнася до структурната стабилност на контейнера, а не до това дали той отделя микропластмаси или химически добавки в храната.
Едно проучване установи, че от 326 000 до 534 000 микро- и нанопластични частици се отделят в хранителни симулатори само след пет минути нагряване в микровълнова фурна. Нанопластмасите са достатъчно малки, за да попаднат в органи и кръвен поток.
Известно е също, че пластмасите съдържат повече от 4200 опасни химикала. Повечето от тях не са регулирани в опаковките на храните, а някои са свързани с рак, безплодие, хормонални нарушения и метаболитни заболявания, отбелязва докладът.
В човешките тела са открити най-малко 1396 химикала, използвани в пластмаси за контакт с храни, като нарастват доказателствата, свързващи излагането им с неврологични разстройства, сърдечно-съдови заболявания, затлъстяване и диабет тип 2.
По-високите температури, по-дългото време за нагряване, износените контейнери и мазните храни, които абсорбират повече химикали, значително увеличават количеството пластмасови частици и добавки, които се отделят в храната, се посочва още в доклада.
Регулаторните насоки относно микропластмасите, отделяни от опаковките на храните, са недостатъчни в световен мащаб, твърдят анализаторите, като добавят, че отказът на индустрията е допринесъл за регулаторните забавяния.
В Европейския съюз например пластмасите, предназначени за контакт с храни, се регулират въз основа на „граници на миграция“ за известни химични вещества и въз основа на препоръките на Европейския орган за безопасност на храните. Понастоящем обаче няма специфични прагове за микропластмасови частици.
Замърсяването с пластмаса нараства бързо
Световното производство на пластмаса ще се удвои до 2050 г., а пластмасовите опаковки са огромна част от картината. В момента те представляват 36% от всички пластмаси, показва анализ на Международната агенция по енергетика.
Вече струващи над 160 милиарда евро, готовите ястия, опаковани в пластмаса, се очаква да нараснат по стойност до почти 300 милиарда евро през 2034 г., тъй като потребителите продължават да търсят удобство, установи проучване на глобалната консултантска фирма Towards FnB.
През 2024 г. в световен мащаб са произведени 71 милиона тона готови ястия, средно 12,6 кг на човек, според пазарно проучване, публикувано от Statista.
Greenpeace твърди, че пластмасите, предназначени за контакт с храни, трябва да попаднат под по-строг контрол в предстоящия Глобален договор за пластмасите на ООН, включително постепенно премахване на опасните добавки, вместо да се разчита на рециклиране надолу по веригата.
