Човечеството загрява планетата по-бързо от всякога, установи ново проучване. Разпадането на климата се случва по-бързо, като скоростта на затопляне почти се удвоява, според изследването, което изключва ефекта на природните фактори, предава Гардиън.
Установено е, че глобалното затопляне се е ускорило от постоянен темп от по-малко от 0,2°C на десетилетие между 1970 и 2015 г. до около 0,35°C на десетилетие през последните 10 години. Темпът е по-висок от този, който учените са регистрирали, откакто започнаха систематично да измерват температурата на Земята през 1880 г.
„Ако темпът на затопляне от последните 10 години продължи, това би довело до дългосрочно превишаване на лимита от 1,5°C на Парижкото споразумение още преди 2030 г.“, казва Стефан Рамсторф, учен от Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата и съавтор на изследването.
Екстремните горещини през последните години бяха тласнати нагоре от естествени колебания – като слънчеви цикли, вулканични изригвания и метеорологичния модел Ел Ниньо – които накараха учените да се запитат дали стряскащите температурни показания са отклонения или са резултат от увеличаване на глобалното затопляне.
Изследователите приложиха метод за намаляване на страничните ефекти, за да филтрират очакваното влияние на нечовешки фактори в пет основни набора от данни, които учените са събрали, за да измерят температурата на Земята. Във всеки от тях те откриха ускорение на глобалното затопляне, появило се през 2013 или 2014 г.
„Сега има доста широко разпространено – ако не и съвсем универсално – съгласие, че е имало забележимо ускорение на затоплянето през последните години. Въпреки това остава неясно каква част от допълнителното затопляне през последното десетилетие е принудена реакция спрямо непринудена променливост“, посочва Зийк Хаусфадър, климатолог в Berkeley Earth, който не е участвал в проучването.
Слоят от въглеродно замърсяване, задушаващ Земята, е затоплил планетата с около 1,4°C от прединдустриалните нива. Проучване, на което Хаусфадър е съавтор миналата година, също е установило, че климатичният спад се е ускорил, но темпът е малко по-бавен от новото проучване – 0,27°C на десетилетие.
„Така или иначе, това представлява значително увеличение на темпа на затопляне. Това би трябвало да е тревожно, тъй като светът се стреми към преминаване на 1,5°C по-късно това десетилетие“, добавя Хаусфатер.
Изследователите посочват, че ускорението попада в обхвата на климатичните модели. Въз основа на температурите от един от анализираните набори от данни, предоставени от Европейската служба за климата „Коперник“, светът ще премине прага от 1,5°C за дългосрочно затопляне тази година, ако темпът на затопляне не се забави. Анализът на останалите четири набора от данни показа пробив през 2028 или 2029 г.
Клоди Болийо, климатолог в Калифорнийския университет в Санта Круз, смята, че откритията предполагат, че прозорецът за ограничаване на затоплянето дори до 2°C над прединдустриалните нива би „се стеснил значително“, ако по-бързото затопляне продължи.
„Важно предупреждение обаче е, че ускорението може да се окаже временно. Относителното забавяне, което последва, беше интерпретирано като доказателство за пауза в глобалното затопляне. Продължаващото наблюдение през следващите няколко години ще бъде от съществено значение, за да се определи дали установеният тук ускорен темп на затопляне представлява трайна промяна или преходна характеристика на естествената променливост“, казва Болийо, която е публикувала по темата, но не е участвала в новото проучване. Тя добави, че силното Ел Ниньо от 1998 г. също е довело до период на видимо аномално затопляне.
Повратни точки
Климатолозите подозират, че глобалното затопляне с 1,5°C-2°C може да е достатъчно, за да предизвика почти апокалиптични повратни точки, които се развиват в продължение на десетилетия и векове, като шансовете за катастрофа се увеличават при по-високи нива на затопляне. Те са по-уверени в щетите, които климатичният срив ще нанесе в краткосрочен план, като например по-горещи топлинни вълни и позволяване на бурите да предизвикат повече дъжд.
Последните три години са най-горещият тригодишен период в историята, потвърди Световната метеорологична организация през януари. Учените продължават да регистрират рекордни нива на замърсяване, което затопля планетата, като същевременно поражда опасения, че въглеродните уловители на планетата – естествени системи, които премахват CO2 от атмосферата – може би започват да деградират.
„Колко бързо Земята ще продължи да се затопля в крайна сметка зависи от това колко бързо ще намалим глобалните емисии на CO2 от изкопаемите горива до нула“, обобщава Рамсторф.
