Втората по големина ледена покривка в света може да е по-устойчива на глобалното затопляне, отколкото се смяташе досега, установиха учени. Дори ако Земята временно се затопли с 2 градуса по Целзий над прединдустриалните температури до 2100 г., все още може да бъде предотвратено „преобръщането“ на ледената покривка на Гренландия и причиняването на драстично покачване на морското равнище.
Международният екип от изследователи обаче добавя, че дългосрочно покачване на температурите с 1,7 градуса поставя планетата в опасност, предава Евронюз.
Нашите резултати подчертават, че дори и да не успеем да останем под 1,5 или 2 градуса глобално затопляне през следващите десетилетия и временно преминем критичния температурен праг за ледената покривка на Гренландия, все още имаме шанс да действаме“, казва Нилс Бошов от Арктическия университет на Норвегия.
Бошов, който е водещият автор на новото изследване, публикувано в научното списание Nature, подчертава, че бавната реакция на ледената покривка не е причина за отпускане в борбата с изменението на климата.
Коя е повратната точка за ледената покривка на Гренландия?
Учените изследваха как ледената покривка може да реагира в продължение на векове и хилядолетия на „драстичното и бързо, но досега сравнимо краткотрайно затопляне на нашето време“, обяснява Бохов. Използвайки компютърни модели, те откриха, че вековният лед реагира толкова бавно на причиненото от човека затопляне, че намаляването на емисиите на парникови газове през следващите няколкостотин години може да му попречи да се насочи необратимо към ускорено топене.
При сегашното ниво на затопляне от 1,2 градуса, ледената покривка на Гренландия вече се топи. Островът загуби ледена маса за 27-ми пореден път тази година, губейки 196 милиарда тона лед в океана до август 2023.
Ако изчезне напълно, разтопената ледена покривка може да доведе до катастрофално глобално покачване на морското равнище с повече от седем метра. Проучването потвърди, че това ще се случи след стотици или хиляди години, ако Земята надхвърли дългосрочния критичен праг на покачване между 1,7 до 2,3 градуса средна глобална температура.
Добрата новина е, че дори ако температурите временно достигнат екстремните 6,5 градуса покачване над прединдустриалните нива до 2100 г., последващото охлаждане до под 1,5 градуса в рамките на няколко века може на теория да предотврати този апокалиптичен развой.
Този сценарий ще зависи от бързо, широкомащабно отстраняване на въглерод, включително мерки като широко разпространено повторно залесяване или технологии за улавяне и съхранение на въглерод, с които все още не разполагаме.
Поддържането на глобалното затопляне под 1,7 градуса изглежда като безопасна горна граница за ледената покривка, според учените, но има и други важни причини за ограничаването ѝ до 1,5 градуса.
Защо 1,5 градуса все още е критичен праг за ледената покривка на Гренландия?
Съществено предупреждение е, че науката за климата е изключително сложна и компютърното моделиране на изследователския екип не успя да отчете начина, по който други аспекти на изменението на климата биха могли да повлияят на ледената покривка – най-голямата в света след ледената покривка на Антарктика.
Учените предупреждават, че по същество всички други части на климатичната система реагират по-бързо на глобалното затопляне от ледената покривка. Останалите елементи – дъждовни гори, модели на вятър и валежи и системи на океански течения, реагират по-рязко на покачващите се температури и затова разчитат на много по-кратки прозорци на възможности.
Дори да се избегне огромна загуба на ледената покривка на Гренландия, временното покачване на морското равнище пак може да бъде значително“, казва съавторът на изследването Никлас Боерс от Техническия университет в Мюнхен, Германия и Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата.
Колкото повече температурите се повишават, толкова по-трудно ще бъде да ги свалим до безопасни нива в дългосрочен план. Ето защо трябва да действаме бързо и да поддържаме глобалните средни температури на покачване под 1,5 градуса. Ледената покривка на Гренландия е само малка част от картината и има много други негативни последици, свързани с причинените от човека промени в климата, с които може да се сблъскаме, ако не действаме навреме“, предупреждава той.
Прочетете още:
